— Дона, намери телевизор и го включи. Някой негодник е изпял цялата история!
Той метна молива си с все сила.
— Какво е станало?
— Ей Би Си току-що са съобщили, че имаме заредена ядрена бомба, която ще се взриви в рамките на три часа.
Тони зарови глава в дланите си.
— Но, Тони… — обади се един агент, — това в общи линии е вярно.
— Знам, но последното нещо, от което се нуждаем сега, е паника в национален мащаб, а тъкмо това — той посочи телефона, — … е което става в Ситуационната зала.
— Значи губим контрол върху операцията?
— Не съм убеден, че изобщо го искам, тоя контрол!
Все още бледен, Тони се облегна назад във въртящото се кресло и погледна през прозореца. Яростните облаци, дъждовната пелена и размазаната картина на превиващите се под най-необичаен ъгъл дървета, попаднали в пастта на бурята, бе изпълвала периферното им зрение през последния час.
— Ако тази бомба се взриви където и да е, в близост до населен район… Господи! Добре че го отклонихме оттук, но дори в „Сеймур-Джонсън“, дори в Северна Каролина, ще има милиони жертви, даже да не се получи Вълната на „Медуза“.
Тони се наведе напред и посочи към прозореца.
— Знаете ли какво ще стане с очите ви, ако имате нещастието само да погледнете не натам, накъдето трябва, когато изригне ядреното кълбо? Ретината ви ще бъде унищожена. Мигновено.
— А ако се задейства Ефектът „Медуза“? — попита Бил.
— Тогава цялата тази страна ще е в голяма беда. — Той скочи неочаквано от мястото си. — Окей, нека не губим яснотата на мисленето си. Ето последното развитие на нещата. Самолетът е насочен към военновъздушната база „Сеймур-Джонсън“ по настояване от Ситуационната зала. ВВС ще евакуират базата и ще осигурят малка охранителна полицейска част, която ще разполага и с тежко въоръжение. Пентагонът разработва план да изхвърлят устройството в морето, ако не успеят да го обезвредят. Предполагам, че ще го взривят над водата. Как — не знам. Не е по нашата част. Нашата работа е да накараме командира да се отправи към Северна Каролина. Хората ни там ще имат задачата да поемат екипажа и да задържат мисис Хенри в ареста. Ще им е нужна всяка секунда, за да обезвредят бомбата, тъй че последното нещо, от което имаме нужда, е тази жена да държи с бомбата заложници и да заплашва да я взриви, ако това са намеренията й. — Тони огледа лицата на хората, които го бяха наобиколили, и погледът му спря върху Дона. — Разбира се, аз още не съм убеден, че мисис Хенри е нашата заподозряна. Не мога да разбера какво би спечелила, освен да тероризира правителството на Съединените щати.
— Отмъщение, Тони. Тя иска отмъщение — рече Дона.
— Възможно е да е потенциална самоубийца — добави Бил. — За какво друго й е да живее, Тони? След всичко онова, което вече е направила, всяко жури от съдебни заседатели ще я осъди до живот и ще изхвърли ключа от килията й.
— Тогава трябва да разберем какво желае тя и да се надяваме, че иска нещо, което можем да й дадем или да се престорим, че ще й го дадем. Дона? Продължавай да ровиш в историите на останалите хора на борда. Може да открием нещо, което да е от полза.
— Имам предложение, Тони — обади се един от агентите.
— Разбира се. Давай.
— Някой проверявал ли е жилището на мисис Хенри в Маями с гайгеров брояч? Това може да даде отговор на някои ключови въпроси. Не можеш да събираш радиоактивни материали, без да оставиш следи.
Тони изгледа мълчаливо мъжа за няколко секунди.
— Неудобно ми е да го призная, но не се сетих досега. Можеш ли да се погрижиш за това? Бюрото ни в Маями ще трябва да получи бързо заповед за обиск.
— Смятай го за направено.
— А ако няма радиация? — попита Тони.
— Тогава навярно няма и бомба.
Четиринадесета глава
Главна квартира на ФБР — 5:55 следобед, източно време
Дона се появи с нова купчина факсове.
— Готов ли си? Получих сведения за двама от екипажа.
— Давай.
Тони се отпусна тежко на стола и започна отново да разтрива челото си.
— Това е за втория пилот. Име — Джон Търнър Хазърд, прякор „Док“, възраст — 63 години, роден в Конуей, Арканзас, син на методистки свещеник, служил в морската пехота през войната в Корея, уволнен с почести през 1953-а, обучил се за летец по програмата за преквалификация на войниците и е постъпил в „Пан Американ еъруейз“, след като е летял на най-различни самолети. Работил е като пилот и командир в „Пан Ам“ до фалита на компанията през осемдесетте години. Защитил е бакалавърска степен в Южния Илинойски университет през осемдесет и девета и магистърска в Сиракюз през деветдесет и втора. Женил се е три пъти, разведен три пъти. Никакви данни за насилие в семейството. Безупречно досие на пилот във ФАА. Няколко глоби от пътната полиция през последните години, както и забележителен списък от глоби за неправилно паркиране през 1983-а, но няма никакви други сериозни нарушения. Няма досие във ФБР, няма искове към него, няма проблеми. Във ФАА са регистрирани твърде много заемани от него служби в авиацията от „Пан Ам“ насам, за да бъдат изброявани. В момента живее сам в град Голдън, Колорадо.