Операторът на кулата вдигна слушалката на телефона за спешна връзка, когато сирената на аварийния локатор започна да вие в говорителите.
На борда на „Скот еър“ 50 — 6:01 следобед, източно време
Линда Макой тъкмо се връщаше към кабината, когато Скот Макей я пресрещна в прохода.
— Скот! — хвана го тя за ръката и кимна назад, към опашката на самолета. — Онова нещо бълва още предупреждения. Трябва да ги чуеш.
Той я последва бързо към задната част на третия палет. Вивиан Хенри стоеше изправена, скръстила ръце, вперила поглед в екрана на трийсетина сантиметра от лицето й, ала същевременно успяваше да запази и дистанция, сякаш докосването до гнусното дяволско изчадие щеше да я зарази. Погледна към Линда и командира.
— Повтаря същите предупреждения отново и отново, но нищо не разбирам.
Скот застана до нея и се вгледа в екрана.
… Много добре знам, че има планове това устройство да бъде преместено. Предвидил съм всички възможни методи на преместване и съм конструирал устройството така, че да засече всяко движение по всички възможни оси. Не съществува никакъв физически достъпен ключ или сензор, чрез който можете да въздействате, или да го обезвредите. Ако се опитате да го преместите, то ЩЕ ЕКСПЛОДИРА БЕЗ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ. Освен това не си мислете, че взривяващият механизъм би могъл да бъде обезвреден чрез силен експлозив или изгаряне. Това не е стандартно военно ядрено устройство. Ако се опитате да го изгорите, или да взривите нещо близо до него, ядреният „спусък“ ще се задейства и ще го активира, преди да сте успели да проникнете през външната му обвивка. Разполагате с един час, петдесет и девет минути, за да евакуирате Пентагона и целия окръг Колумбия.
Линда видя как Скот Макей отстъпи леко назад. Изражението му бе леко замаяно, изглеждаше изцяло потънал в размисъл.
— Разбра ли какво има предвид? — попита Вивиан.
Скот не отговори. Вниманието му продължаваше да бъде изцяло погълнато от екрана.
Тогава Вивиан се обърна към Линда.
— Онова, което не разбирам, е твърдението му, че може да засича движение, а единственото, което сме правили, откакто е задействано, е да се движим. Нагоре, надолу, настрани и обратно.
— О, господи! — сепна я гласът на Скот, чийто объркан поглед се стрелна от Вивиан към Линда и обратно.
— Какво? — попита веднага Линда.
Неочаквано раздрусване от турбуленцията ги принуди да изгубят равновесие. Линда сграбчи едно крепително въже, но Вивиан залитна надясно и Скот едва не падна, опитвайки се да я задържи. Когато самолетът се стабилизира, той улови погледа на Линда.
— Няма нищо. Просто си помислих…
— Нещо против да го споделиш? — настоя тя.
Скот погледна Вивиан, после — отново Линда.
— Добре. Изчадието твърди, че може да засича движение, но очевидно не може, защото все още си мисли, че е в Пентагона. Обзалагам се на всичко, че там вътре има инерционна навигационна система и програмата й някак си се е застопорила, щом е засякла, че сме влезли в координатите на Пентагона.
— Което означава, че…? — попита Линда.
— Означава, че можем да изхвърлим проклетото нещо зад борда или да го преместим където и да е и то няма да усети разликата. — Скот погледна Вивиан. — Не знам дали твоят бивш съпруг е блъфирал или не. Ти каза, че никога не блъфира и може би си права. Може би устройството му се е повредило. Но съм адски сигурен, че това проклето нещо не може да засича движение. Ти си права за това, Вивиан.
Вивиан Хенри изведнъж пристъпи напред към открития екран и прочете още веднъж съобщението. Обърна се със странно изражение, погледът й бе вперен отвъд командира, към задната врата на отсека.
— През всичките тези години аз вярвах на всяка дума, която Роджърс ми казваше, защото той бе постановил да бъде така. Мисля… мисля, че е време да спра да му вярвам.
Тя тръгна бавно към Линда и Скот, подмина ги и продължи неотклонно към дъното на почти празния товарен отсек. Беше извървяла няколко крачки, когато Скот осъзна какво правеше.
— Вивиан! Сензорът за дистанцията до пейсмейкъра не е като навигационната система!