— Трябва да го спрем! — изкрещя отново тя и се опита да издърпа ръката си от неговата.
— Четири, три, две…
— Това е блъф, Линда!
— Едно.
Тишина.
Линда Макой бе като вкаменена. Потърси с очи Скот. Погледна контейнера, после Вивиан, която тихо ридаеше на колене.
Ако се изключи шумът на въздушния поток, от устройството не се чу нищо в продължение на трийсет безкрайни секунди.
Най-накрая компютризираният глас на Роджърс Хенри прозвуча отново с една дума:
— Бум!
Върху екрана се върна първоначалният часовник, който отброяваше безшумно времето до взрива — числата 1:57 се виждаха ясно.
Линда затвори очи, залитна за миг, облегна се на Скот и сграбчи раменете му за опора. Той я улови неловко, след това я притегли към себе си и я прегърна силно.
Младата жена отпусна глава върху рамото му и той усети как цялата трепери.
Тя най-сетне се изправи и се отдръпна, като дискретно стисна ръката му.
— Толкова неудобно се чувствам…
— Недей — прекъсна я тихо Скот. — Аз също… отначало… си помислих, че сме мъртви. Но ти поне се опита да сториш нещо.
Тя потърси погледа му.
— Как разбра?
— Док ми бе казал нещо по-рано, в кабината. Както винаги, той се оказа прав.
Те се гледаха в очите няколко секунди, Линда не изпускаше ръката му, а после двамата се обърнаха да помогнат на Вивиан да се изправи. Поеха я помежду си, но малко по-късно тя настоя да седне отново на одеялото, където бе седяла и преди.
— Видяхте ли? — рече тя. — Не блъфираше. Той винаги печели.
Линда и Скот коленичиха до нея.
— Но той наистина блъфираше, Вивиан. Ние сме още живи.
— Не блъфираше за пейсмейкъра. Той продължава да иска да ме убие. Иска да се наслади на агонията ми.
Линда Макой взе в длани лицето на Вивиан и я принуди да я погледне в очите.
— Чуй ме, Вивиан. Роджърс Хенри не може да се наслади на нищо. Той е мъртъв! Разбираш ли? Това е просто едно устройство, което е програмирал, и толкоз. Ние заедно можем да го победим, защото то показа повреда. Не знае, че е преместено. Това и фактът, че иска да те тормози, ни дава шансове.
Вивиан се усмихна леко, потупа Линда по ръката и извърна поглед, без да види озадаченото изражение на командира. За какви възможности говореше тя? Какво можеха да сторят? Всичко вече зависеше само от групата експерти от Пакс ривър.
Линда нагласи и пристегна крепителното въже около кръста на Вивиан.
— Ние сега ще отидем отпред — рече тя, — но аз скоро ще се върна.
Главна квартира на ФБР, Вашингтон — 6:05 следобед, източно време
Новината за катастрофата в Пакс ривър потресе Тони ди Стефано и екипа му. Докато десетки военни и цивилни служители трескаво се опитваха да намерят някой друг достатъчно опитен експерт, който да може да обезвреди нестандартно ядрено оръжие, бавно започна да се очертава реалността, че най-добрата им възможност да обезвредят „Медуза“ се бе изпарила с останките на грумана.
— Какво да направим, Тони? — попита тихо един от екипа му, след като ги информира за случилото се.
Тони ди Стефано въздъхна дълбоко и кимна към река Потомак.
— Току-що ми се обади директорът. От тук нататък командването поема Пентагонът, за да може — както се изрази той — да обедини усилията на всички. Ние просто ще стоим настрани и ще помагаме.
— Какъв е тогава изводът? Че вината за торнадото и за катастрофата със самолета е наша, така ли? — попита Дона.
Тони отхвърли с жест на очевидно раздразнение въпроса й.
— Това е война за територии, какво друго? Щом е ядрено оръжие, значи е на военните.
— Те допускат ли възможността престъпникът да е мисис Хенри? — попита Дона.
— Ти ще направиш всичко възможно да узнаят за нея, нали, Дона?
— Ако това е заповед.
— Заповед е. — Тони се огледа, за да привлече погледите на останалите. — Окей, на нас все още ни предстои да арестуваме мисис Хенри, когато самолетът кацне, ала военните ще трябва да се заемат с бомбата.
— Мислиш ли, че ще се провалят? — попита Бил.
— Ти служил ли си в армията? — попита Тони.
Агентът кимна.
— Аз също. Във военновъздушните сили.
— А аз — в сухопътните.
— Окей. Като изхождаш от опита си колко новаторско, изтънчено и интуитивно е обикновено мисленето на военните, ти чувстваш ли се сигурен в способността им да се справят с може би най-опасното оръжие, което се е появявало на Североамериканския континент?