— Дяволски съм доволен, че я имаме в моменти като този. Добре, приятели — започна президентът, огледа всички събрали се и им даде знак да седнат: — Нека да започваме. Какво знаем, какво правим и къде са пресечните точки за решенията?
Всички заеха местата си, освен генералът, който взе купчина листи и обясни накратко теоретичната основа на Вълната на „Медуза“, съобщи за катастрофата на екипа по ядрена безопасност в Пакс ривър, за откритите следи от плутоний в гаража на Роджърс Хенри в Маями, за заключението на ФБР, че престъпникът е Вивиан Хенри и за плана да се залови мисис Хенри, а бомбата да се обезвреди в Северна Каролина. След като генералът приключи, той усети, че президентът го наблюдава много напрегнато.
— Джон — започна президентът, — защо, по дяволите, Северна Каролина? Не можем ли да намерим някое по отдалечено място? Успяхме да ги отдалечим от Вашингтон, но не бива да подлагаме на опасност който и да било населен център.
— Ураганът „Сигрид“ засяга вече и военновъздушната база „Сеймур-Джонсън“, сър, а по-отдалечените места са или твърде навътре в обсега на бурята, или са твърде на запад, за да бъдат достигнати безопасно в оставащото време. Не забравяйте, че сме много силно ограничени от данните за обратното броене до взрива на бомбата, които екипажът ни докладва.
— С колко време разполагаме?
Генералът погледна часовника си.
— С един час и четирийсет и шест минути.
— А колко време остава до приземяването в „Сеймур-Джонсън“? — попита президентът.
— Около трийсет минути, сър.
— А… колко време е необходимо да се обезвреди онова проклето нещо?
Генералът се поколеба малко по-дълго преди да отговори, което на върховния главнокомандващ се стори цяла вечност.
— Вие не сте сигурни, че ще можете да я обезвредите, нали, Джон?
— Всъщност… разбира се, че не сме, сър. Това очевидно е саморъчно изработено устройство. Докато не го видим, нямаме представа дали може да бъде обезвредено.
— И сте изгубили най-добрите си хора при онази катастрофа в Пакс ривър, нали така?
Генералът сви рамене.
— Ние изгубихме хората, които бяха специално подготвени за такава цел, сър, да. Но открихме неколцина други, които знаят какво трябва да правят.
— Какви са рисковете да го взривят без да искат, докато ровят из него?
— По наше мнение — никакви, сър. Те са инструктирани да действат изключително внимателно. Освен това са информирани за опита на д-р Хенри и на жена му, която очевидно изпълнява желанията му и се представя за жертва.
— И ако не можете да го обезвредите, планът е да го взривите на място, заедно със самолета, така ли?
Генералът кимна.
— Ще монтираме мощни експлозиви в мига, в който завземем самолета. Вие разбирате, сър, че ядрените оръжия не могат да се взривят случайно. Те…
Президентът вдигна ръка, за да прекъсне лекцията му.
— Бил съм пилот от ВВС, командир на С-141 и на активна служба, и в запаса, нали не си забравил, Джон? Превозвал съм ядрени бойни глави напред-назад доста години. Поне петнайсет пъти съм инструктиран за аварийно ликвидиране.
— Извинете, сър.
— Продължавай, моля.
— Базата и живеещите наоколо вече се евакуират, но ако трябва да го взривим, ще се получи същият ефект като от взривяването на петстотинкилограмова конвенционална бомба. Събирането на разпръснатия радиоактивен материал ще отнеме обаче няколко дни.
— Ами мисис Хенри? Казаха ми, че устройството отчитало отдалечаването й на повече от пет метра.
— Във ФБР смятат, че това е номер, сър, за да получи възможност да извърши замисленото. Във всеки случай ние сме готови с друг радиопредавател, който да имитира онзи слаб сигнал, който евентуално би излъчвал пейсмейкърът й, ако нейните твърдения излязат верни.
— Джон, ти наистина ли вярваш, че тази жена е способна на това? Имам предвид дали вярваш, че би могла да построи сама оръжието „Медуза“?
Преди да отговори, председателят на Комитета на началник-щабовете се огледа, после се вторачи за няколко секунди в президента.
— Ние нямаме формирано мнение за мисис Хенри. Просто мислим, че ще е най-добре да се отнесем към бомбата като към истинска.
— Добре казано от играч, който пази терена си, Джон, но аз искам личното ти мнение за мисис Хенри. Не съм попитал „вас“, а попитах теб.
— Нямам мнение, сър — отвърна бързо генералът.