— Ами тогава си състави! Знаеш какво мисля за личната отговорност и как ненавиждам всички бюрократични глупости, нали? Нима всички тук си мислехте, че вдигам само пушилка?
Президентът се огледа във всички посоки, а събралите се около масата поклащаха глави и изглеждаха изпаднали в неудобство. Погледът му се върна върху генерала.
— Добре. А сега, Джон, искам личната ти преценка. Аз одобрих решението да поемете от ФБР управлението на тази криза, тъй че може би ще трябва да решиш съдбата на тази жена, ако не можете да я отделите безопасно от бомбата й. Наистина ли смяташ, че тя би могла да скрои такъв номер с намерението да държи правителството на Съединените щати като заложник? Знам, че е изгубила пенсията си и е заплашвала някого в „Кадри“. Получих по телефона цялата информация от ФБР преди десет минути. Но всичко това…?
Гласът му утихна, ала лицето му изразяваше подчертан скептицизъм.
— Аз наистина го намирам трудно за вярване — отвърна генералът.
Президентът кимна.
— Аз — също. На мен начинът, по който мъртвият съпруг е програмирал това устройство, за да тероризира жена си, ми се вижда много странен. Затова смятам, че зад тази история се крие нещо друго! Не мислите ли?
Генералът леко вирна глава.
— Господин президент, мисля, че не ви разбрах.
Президентът изведнъж се изправи и започна да се разхожда зад другите столове на масата откъм страната на ВВС Едно.
— Опитвам се да предвидя какви удари би трябвало да очакваме през следващите два часа. Съществуват два безкрайно различни портрета на тази мисис Хенри. Единият е на гневна, отмъстителна личност, решена на крайни и безразсъдни действия, които заплашват нацията и правителството на Съединените щати; портрет, който би могъл евентуално да включва и чудовищен самоубийствен план. Другият портрет обаче е на тормозена бивша съпруга, подучена от умиращия си съпруг, без да подозира нищо, да откара след смъртта му ядрено оръжие в Пентагона, оръжие, програмирано най-малкото да я тероризира, ако не в крайна сметка и да я убие.
Бюрото смята, че жената от първия сценарий се прикрива под маската на жената от втория. Престъпничка, която играе ролята на жертва. Ако това е вярно, трябва да подходим много внимателно в „Сеймур-Джонсън“. Тя би могла, например, да смъкне маската и да твърди, че държи пръста си на спусъка, и ако нашите хора не се оттеглят или не направят нещо друго, тя да натисне копчето далеч преди да можем да неутрализираме устройството. Но ако това не е вярно и ние правим грешка в предположенията си, можем да изгубим безценно време, опитвайки се да я арестуваме, след като е било възможно просто да помолим екипажа да отвори вратите. Тук си имаме работа с огромна, безпрецедентна заплаха. Не искам да губим никакво време заради предположения. Ето защо обсъждаме толкова нашироко това. Мисля, че сме стигнали до прибързано заключение.
Той се тръшна на стола си.
Съветникът по националната сигурност обсъждаше нещо с прессекретаря на заден план. После се изправи неочаквано.
— Господин президент…
Президентът му даде знак да изчака.
— Искам да узная от теб едно нещо, генерале. Доколкото съм информиран, първоначално е съществувал план да свалим екипажа, да качим на борда двама наши пилоти с парашути, които да насочат самолета към океана, да го включат на автопилот и да скочат, а той да продължи полета си докато се взриви. Сега обаче разбирам, че ще се опитват да обезвреждат устройството. Тази технология наистина ли ни е толкова необходима, та да рискуваме експлозия? Съзнавате ли, че тя ще изпепели близо милион души, ако се случи в „Сеймур“? Оправдан ли е такъв чудовищен риск, за бога?
Генералът клатеше глава.
— Ние изобщо не смятаме, че рискуваме случайна експлозия, като се опитваме да го обезвредим, но това е своего рода Параграф 22, господин президент. Ако това оръжие наистина е „Медуза“, ние трябва да се сдобием първи с технологията. Ако не е „Медуза“, можем просто да го изхвърлим в морето без никаква опасност за националната сигурност.
Сега президентът поклати глава.
— Генерале, ти говориш за Вълната, а аз говоря за убийството на американски мъже, жени и деца, за опустошаването на икономиката на Северна Каролина, за ослепяването на хора, за заболяването им от рак, за травматизирането на цялата нация, най-сетне и за грандиозен политически и международен скандал! Съзнавам, че Вълната на „Медуза“ е далеч по-тежка социална заплаха, но се надявам, че не си забравил за човешката цена, ако грешите и това проклето нещо се взриви.