— Имате да кажете и още нещо, доколкото разбирам? — попита напълно потресен президентът.
— Да, сър. Критичният момент е с комуникациите. Повечето от комуникациите на военните са защитени, но буквално всички геостационарни комуникационни спътници са уязвими, както и всички електронни предаватели, всички връзки до и от спътниците, повечето телефонни системи, базирани на спътникови връзки за далекосъобщения и на високоскоростни мултиплексни превключватели, излъчвателите на радио- и телевизионни програми и…
Президентът вдигна ръка, за да го възпре.
— Достатъчно, докторе. Кажете ми какъв ще е крайният резултат.
— Добре, сър. Почти всички телефонни услуги, включително клетъчните, бизнес радиовръзките, телеметричните радиосистеми, охранителните наблюдателни системи и всички останали комуникационни системи ще излязат от строя. Изводът? Ще изпаднем в пълна немота за много седмици, с изключение на военното командване и управленските канали.
— Господи, боже мой! — прошепна президентът.
Той се поколеба за няколко секунди, потупа се с показалец по брадичката, после отново се наведе бързо напред.
— Добре, нека обобщим възможностите. Станли, ти си пръв.
Станли Шапиро се прокашля и вдигна ръка с длан напред.
— Първо, мисля, ще трябва да приемем, че това нещо е истинско. Ако е така, съгласен съм с генерала, че тази технология ни е необходима, защото щом е постижима, то някой друг сигурно работи върху нея и в крайна сметка ще успее. Тъй че ако изходим от предположението, че това съществува и ни е необходимо, то трябва да се запитаме дали си струва риска да обезвредим онази бомба и да се сдобием с технологията. Генералът ни казва, че няма никакъв риск. Ако неговите хора не могат да я обезвредят, тогава или ще я взривят като конвенционално оръжие, или ще я изхвърлят да избухне в морето. Доколкото разбирам има достатъчно време и за двете опции. Проблемът е, че ако я взривим в „Сеймур“, вероятно няма да има Вълна на „Медуза“, а ако я хвърлим в морето, опасността от възпроизвеждане на Вълната е много голяма. В добавка, трябва да си отговорим на въпроса дали ще съобщим на обществото какво наистина става и да поискаме помощ в опита си да изключим колкото е възможно повече компютри в критични точки, или да лъжем и да излъчваме успокоителни съобщения, че всичко това е фалшива тревога — а в същото време отчаяно да се опитваме да намерим начин да я обезвредим?
— Това е много добро обобщение на проблема, Станли, но какво препоръчваш?
— Аз бих се опитал да я обезвредя и ако не успея, да я взривя по конвенционален начин в „Сеймур“. Наистина рискуваме много, ако я изхвърлим в морето.
— Трябва ли тогава да наредим затваряне на всички електронни средства?
— Не, сър. Мисля, че това ще причини повече проблеми, отколкото ще реши, а и всъщност изобщо не сме наясно дали ще има полза, ако се разиграе най-лошият сценарий на експлозията.
— Генерале? Мнението на Пентагона? — попита президентът.
— Сър, ние сме уверени, че онова нещо може да бъде обезвредено или изхвърлено без да се възпроизведе Вълната на „Медуза“, както казва и мистър Шапиро. При тази наша увереност ми се струва неблагоразумно да предизвикваме паника в национален мащаб, като затваряме институциите, зависими от електрониката.
— Има ли някой друг от присъстващите, освен доктор Йенсен — попита президентът, — който да смята, че е разумно да обявим затваряне?
Президентът на Съединените щати огледа залата, взря се в очите на всеки от присъстващите, след това се замисли за няколко секунди и продължи:
— Добре, господа. Ще приема оценката на Пентагона, че планът е с нулев риск от случайна детонация и че можем да опитаме да обезвредим устройството, или да го взривим без да предизвикаме Вълната на „Медуза“. Ето защо ще се въздържа да вдигаме всеобща тревога чрез медиите. Но ако нещо се промени, аз също ще променя решението си. — Той посочи с пръст прессекретаря си. — Добре, Джо, поработете тук с доктора върху въпроса какво да кажем на медиите.
Столовете се изместиха назад, хората се заизправяха. Президентът вдигна показалец.
— А, още нещо, Джон.
— Сър?
— Ако възникне и най-малкото подозрение, че планът ви за обезвреждане става несигурен, че не можете да гарантирате стопроцентова безопасност, тогава искам оръжието да бъде изхвърлено в морето. Колкото по-скоро вземете такова решение, толкова по-далеч ще можете да го отнесете.