— Слушам, сър. Вие наредихте да имаме самолет в готовност. Ще бъде изпълнено.
— И още нещо: в мига, в който възникне подобна заплаха, бих искал тихомълком да наредим някои системи да бъдат затворени като предохранителна мярка. Спрете влаковете малко преди да изтече поставеният срок, приземете всички самолети по Източното крайбрежие двайсет минути преди това. Намерете подходящ начин да предупредите компаниите, които работят с опасни материали, електрическите и комуникационните фирми. Няма да имаме много време, тъй че мобилизирайте всички хора, необходими за изпълнението на силен план за действие при непредвидени обстоятелства, който може да бъде задействан с едно обаждане.
Прессекретарят скочи на крака.
— Сър, взехте ли предвид законността на тези действия?
Всички приглушени разговори изведнъж секнаха. Президентът погледна прессекретаря си през почти невъобразимата електронна пропаст между ВВС Едно и Ситуационната зала.
— Какво попита, Джо?
— Поставих под въпрос юридическата отговорност, която правителството поема, в случай, че приеме подобни искания или директиви, особено ако предупредим някого, а пропуснем другиго. Не можем да бъдем държани отговорни, че сме направили нещо незаконно като сме поели дълга си, освен, разбира се, ако не съществуват законови ограничения. Но ако започнем да издаваме подобни препоръки и възникнат щети, а онова нещо не гръмне или не сработи…
— Джо, ние тук да не сме някаква частна корпорация?
Секретарят изглеждаше шокиран.
— Е, разбира се, че не, но…
— Ние сме правителството, ясно?
— Да.
— Не мога да повярвам, че изобщо повдигна този въпрос. На правителството не му е работа да се занимава с потенциална юридическа отговорност. Ние правим всичко, което можем, съобразно законите, а ако някой иска да постави под въпрос коректността на нашите действия в съда, то съдилищата са точно за това. Джо, извинявай за острите думи, но искам всички да разберат, че този въпрос никога няма да бъде толериран в тази администрация като пречка за предприемане на каквито и да е действия от която и да е държавна агенция. Ясно ли е?
— Да, сър.
— Добре, свържете се с канадския премиер, с неговия министър на транспорта и с тяхната Агенция за гражданска авиация, предупредете ги, информирайте ги, а аз ще разговарям с тях по-късно. Необходимо е да ни подкрепят във всичко това. Споделете всичко, което знаем. Същото се отнася и за мексиканското правителство. А сега…
Президентът се огледа за миг.
— Знаят ли медиите накъде сме насочили онзи самолет?
— Мислим, че не, сър. Но са разкрили почти всичко друго.
— Добре. Подгответе ми кратко изявление, което да дам до десет минути пред медиите и съобщете на телевизионните мрежи. Ще направя включване на живо оттук, от ВВС Едно. Искам да уверя всички, че ще обезвредим онова проклето устройство, но не искам да подвеждам никого. Искам всички да са наясно, че не подценяваме реалната опасност. И задвижете Министерството на транспорта да действа по авариен план. Ако поискат първо да забавят системата като предохранителна мярка, кажете им да го направят.
— Въздушният трафик, магистралите, влаковете?
— Всичко онова, което изисква най-много време, за да спре. Ако изведнъж се окаже, че ще трябва да изхвърляме устройството в морето, не искам самолетите и влаковете да бъдат уязвими.
Президентът погледна генерала.
— Джон, къде се намира самолетът в този момент?
— Сега са южно от Ричмънд, сър. — Генералът натисна един бутон пред себе си и на екрана се появи карта, която сякаш плаваше пред очите им. — Започват снижаване за кацане в „Сеймур-Джонсън“. Кръгчето с двайсет и две мили диаметър около символа на 727 е пряко уязвимата зона за какъвто и да е взрив. Той още представлява заплаха за населените райони, но отнася тази заплаха със себе си на юг.
Президентът възкликна смаян:
— Но, Джон, ти току-що успя да ме убедиш, че няма никакъв риск за случаен взрив!
— Да, сър, но като последица от нашия опит да го обезвредим. Все още обаче се налага да го смятаме за ядрено оръжие, което може да експлодира по ред други причини.
Президентът на Съединените щати закова поглед в председателя на Обединения комитет на началник-щабовете и потропа с молива си по половинката от масата във ВВС Едно. Минаха няколко напрегнати секунди преди той да се прокашля и да заговори отново: