— Къде се намираме, момчета?
Док му подаде слушалката на флайтфона.
— Пробиваме си път сред гръмотевични бури на около петдесет и пет мили северно от Голдсбъро, Северна Каролина, курс две-осем-нула. Агент Ди Стефано иска да говори с теб.
Скот закопча колана си и взе слушалката, а с периферното си зрение зърна как Линда заема наблюдателското място.
— Тони, ти ли си? — попита командирът.
— Да, Скот.
Беше задъхан, пулсът му препускаше.
— Трябва да поговорим, Тони.
Кръвта му се смрази, ала думите на Тони ди Стефано му подействаха така, сякаш във вените му се вля втечнен азот. Дори не посмя да погледне към Док, който го наблюдаваше изпитателно. Беше толкова слисан, толкова шокиран да осъзнае колко много бе искал всичко това да беше измама.
— Ох, Тони, господи, определено не исках да чуя това — заекна той.
— Знам, Скот. Аз — също. Но имаме добър план, „Сеймур-Джонсън“ е отворена, вятърът още не е прекалено силен, персоналът се евакуира и ако не можем да обезвредим онова нещо, ще се наложи да го изхвърлим.
Скот занемя и няколко много дълги секунди изминаха в пълна тишина. Док забеляза как чертите му се изостриха от нарасналата тревога и се запита защо всичката кръв от лицето му изведнъж бе поела на юг. Джери също го гледаше, а Линда Макой се мъчеше да се доближи максимално до слушалката и да чуе разговора.
— Имаш предвид — започна с въздишка Скот, — имаш предвид да го взривите ли, Тони?
От другата страна последва пауза и кратък кикот.
— Пред мен е биографията ти, Скот. Знаех, че си пилот от ВМС, тъй че би трябвало да се досетя, че разбираш каква ще е процедурата. Разбира се, можеш да загубиш самолета си.
— Хайде да си говорим направо, Тони, защото и аз наистина си помислих това преди известно време. Имам предвид — помислих си, че може би ще трябва да го взривим — рече Скот, като с една ръка придържаше лявото си слепоочие, а с другата бе отдръпнал слушалката така, че и Линда да чува. — Значи това, което казваш, Тони, е, че ако онези момчета от Пакс ривър не могат да го обезвредят, военните ще докарат мощни експлозиви, с които да „облепят“ бомбата, за да я взривят, преди да бъде активиран ядреният взривател?
— Скот, знаеш ли, не ми се иска да казвам всичко това по една открита линия. Ние смятаме, че истерията на медиите, която нараства с всяка изминала минута, навярно произтича от това, че някой е подслушал разговорите ни по този флайтфон. Но, да — това е планът. Стандартната аварийна процедура за обезвреждане на ядрена бойна глава.
— За бойна глава на военните, Тони.
— Добре де. Какво искаш да кажеш?
— Искам да кажа, че имаме един голям, много голям проблем, Тони! Това устройство не е като на военните.
— О, няма нищо. Те са общо взето еднакви…
— Чуй ме, Тони. Моля те! Слушай.
— Слушам, Скот.
— Бомбата избълва още едно съобщение. То се появи преди онзи епизод с Вивиан, за който ти разказах.
— Е?
— Съобщението предупреждаваше, че това нещо е специално конструирано така, че да се различава от стандартните ядрени бойни глави.
— Добре де. И какво от това…?
— На екрана бе изписано, че ако някой се опита да го взриви с мощни експлозиви или да го изгори — точно онова, което бихме направили и д-р Роджърс е бил много наясно с това — специалното му детониращо устройство ще взриви бомбата, преди да сме успели да я унищожим. Иначе казано, най-добре е да помислим за друг вариант. Ако екипът не успее да я обезвреди, няма други възможности да се справят с нея на сушата. Не могат да я взривят. Най-добре е да подготвят бърз самолет, който да я изхвърли в морето.
— Виж сега, Скот…
— Тони, аз ти казах какво бе изписано, нали? И му вярвам на онзи негодник! След като приключим с всичко това, ще намеря гроба на копелето, ще изровя скапания му скелет и ще го стрия на прах, ала точно в този момент, точно тук, съм убеден, че онова, което устройството твърди, е вярно. Не можем да го изгорим или взривим, без да предизвикаме термоядрен взрив и Вълната на „Медуза“!
— Добре, Скот. Ще препредам информацията ти до командващия в „Сеймур-Джонсън“.
Скот съсредоточи всичките си инстинкти върху тона на агента от ФБР. Нещо не беше наред. Той спусна ръка от челото си и се взря през предното стъкло на боинга, сякаш се опитваше да „види“ какво точно имаше предвид Тони ди Стефано.