Скот препредаде този анализ в опростен откъм технически термини вид.
— И тъй, Тони, аз смятам, че ще можем безопасно да го разтоварим от този самолет, ако това се наложи.
— Добре — отвърна Тони. — Казаха ми, че ще разполагат с необходимата претоварна техника, автоповдигачи и прочее.
— Тони, още нещо. Първите два палета съдържат важна техника, превозвана от доктор Макой, която е при нас. Екипът може да започне работа по обезвреждането, докато бъдат разтоварени първите два палета. Те блокират пътя до устройството. Ще ги накараш ли да го направят?
— Иска ли питане?
— Освен това искам д-р Макой, вторият ми пилот и бордовият инженер да бъдат отведени веднага на възможно най-голямо разстояние — в безопасен район. Аз ще остана тук, докато не успеем да отстраним мисис Хенри от оръжието.
От Вашингтон последва дълга пауза.
— Чу ли онова, което казах, Тони? — попита отново Скот.
— Да, Скот. Между другото, казваш, че мисис Хенри е още отзад, в товарния отсек?
— Да, там е.
— Да не би тя… да диктува тези условия? Да не би да ти прави предложения или нещо подобно?
Скот огледа останалите в пилотската кабина.
— Той иска да разбере дали Вивиан ни казва какво да правим.
По лицето на Док се изписа силна тревога. Линда чу въпроса в слушалките и изглеждаше също толкова разтревожена.
— За какво, по дяволите, става дума? — попита тя.
Скот приближи отново слушалката към лицето си.
— Разбира се, че не е така, Тони. Какво намекваш?
— Имам предвид само предохранителни мерки, Скот. Освен това трябва да те попитам… дали тя разполага с някакво оръжие?
— Оръжие ли? — смути се той. — Оръжие? Имаш предвид нещо друго, освен милата малка, сглобена в градината термоядрена бомбичка? Какво друго, Тони — нож за рязане на пликове или може би някой боздуган? Какво ви става бе, хора?! Да не би скапаняците от ФАА да питат дали съм пребърквал пътниците си?
— Успокой се, Скот. При терористична ситуация съм длъжен да задам определени въпроси.
— Добре, но терористът е умрял преди две години! А ние си имаме работа с механичното отроче на негодника.
— Тя разказа ли ти нещо за битката, която е водила за пенсията си? — попита изненадващо Тони.
Скот погледна към Линда, която се облегна назад и вдигна озадачена вежди. Скот бавно върна слушалката към ухото си.
— Да, Тони, спомена, но какво общо би могло да има това със сегашната ситуация?
— Каза ли нещо от сорта, че ще им даде да се разберат?
— Нищо подобно. Накъде биеш?
Неочаквано в кабината прозвуча гласът на Джери:
— Изтребители! Около десет градуса вляво, Скот. Два Ф-16.
Док подскочи, а Скот веднага погледна наляво.
Двата сиви Ф-16 от ВВС летяха с носове надолу в десен завой и подхождаха откъм левия борд на 727 в добре изпълнена маневра за сближаване. След малко те заеха позиция малко вляво и пред боинга. Скот помоли Тони ди Стефано да изчака. Вгледа се в бойните машини, а след това приближи слушалката към устните си.
— Тони, да не би вие да сте ни изпратили ескорт?
Отговорът бе отрицателен. Скот обясни какво бе видял току-що.
— Имаме. Най-случайно съм монтирал на борда си УКВ станция, която лови честотите на военните. Ще им се обадим. Но повече би ми харесало, ако някой ни бе предупредил, че се канят да наминат насам.
— Съжалявам. Не бях видял съобщението.
— Тони, какво целяха въпросите относно Вивиан Хенри?
— Бяха рутинни въпроси, Скот. Работя по стандартен въпросник.
Как ли не, помисли си Скот. Ти току-що се разкри като лъжец.
Главна квартира на ФБР, Вашингтон — 6:19 следобед, източно време
Пет минути след края на разговора си със Скот Макей Тони ди Стефано пое друга слушалка — този път, за да разговаря с полковника от ВВС в командния пункт в Пентагона, който докладва, че от неговите изтребители не били забелязали сериозни повреди по крилете и по „корема“ на „Скот еър“ петдесет.
— В кабината се виждат трима мъже и една жена. Друга жена не се вижда. Нашите момчета се смаяли, когато командирът на боинга ги потърсил на тяхната честота. Гражданските самолети обикновено не са снабдени с такива станции. Ще поддържат връзка с него.