Уолч виждаше щабната си кола в края на главната писта. Офицерът от ВВС, който бе назначен да командва операцията — полковник Питърс — я бе реквизирал преди десет минути, след пристигането си от военновъздушната база „Шоу“, разположена южно от „Сеймур“. Полковник Питърс, все още облечен в зелен летателен костюм, бе долетял със свръхзвукова скорост на задната седалка на двуместен Ф-15. Друг двуместен свръхзвуков изтребител трябваше да пристигне всеки момент; той превозваше ядрен техник от „Райт-Патърсън“, Охайо.
Генерал Уолч посочи полковник Питърс.
— Той трябва да ме информира за плана. Не разполагаме с никакви подробности, а само с основните параметри.
Майор Дилингъм кимна, късата й руса коса бе прилепнала към главата от силния вятър. Около тях от време на време тупаха тежки дъждовни капки, но по-голямата част от пистата все още оставаше суха, макар че буреносните облаци се носеха над главите им и се събираха в далечината.
— Ще го помоля да дойде тук — рече Дилингъм и се насочи към малката група от агенти на ФБР и военни от ВВС.
Генерал Уолч забеляза оживените жестикулации, преди тя и полковникът да се отправят бързо към него.
— Господин генерал, извинете, имаме малко време. Прощавайте, че завзех базата ви. Командващият агент от ФБР ще се присъедини към нас след секунда. Проблемният самолет се намира на около петдесет мили оттук. Ще започне подхода си след десет минути. Ако е възможно това да се избегне, не бихме искали да го поставяме в зона за изчакване. Другият ни пътник — полковник Питърс се обърна и погледна към изтребителя Ф-16, с който бе долетял по спешност от Охайо — … би трябвало да се появи всеки момент. Той е единственият ни ядрен експерт, когото можехме да осигурим навреме.
Командирът на базата кимна.
— Полковник, информираха ме, че от военновъздушната база в Чарлстън трябва да пристигне С-141, който да бъде на ваше разположение.
Полковникът кимна.
— Тъй вярно, сър.
Той погледна към екипа от ФБР, който още се съвещаваше недалеч от тях. Доволен, че никой не ги чуваше, той се обърна към командира на базата.
— Наредено ми бе да докарам тук един С-141, който да е на разположение, генерале. Това е за в случай, че решим да изхвърлим бомбата в морето, вместо да я обезвреждаме. Теоретично погледнато, можем да натоварим бомбата на С-141 и да наредим на екипажа й да я изхвърли в морето. Но поради някакви странни причини С-141 ще остане на разположение в Чарлстън. — Той намигна на генерала, който не му отговори. — Мога да ви уверя, генерале, че бомбата няма да напусне тази база. Ние ще се заемем с оръжието и ще се справим — по един или друг начин.
Генерал Уолч бе смаян.
— Мислех си, че директивата на президента бе да я изхвърлите в морето, ако не можете да я обезвредите?
— Сър, Пентагонът ме инструктира веднага, след като началник-щаба се завърна от телеконференция с президента. Имам изрична заповед да запазя бомбата на всяка цена. Което означава, че ще използваме всяка секунда, за да я обезвредим, а ако поради някаква причина нашият човек не успее, и без това няма да има достатъчно време, за да я транспортираме някъде. В този случай сме готови просто да я взривим тук.
— Колко успокояващо, полковник — процеди язвително генерал Уолч. — Аз също разговарях с Пентагона и доколкото разбрах, самолетът С-141 трябваше да е тук, очевидно за транспортиране на устройството. Вие съзнавате, разбира се, че вашата интерпретация, която току-що ми дадохте, може да се смята за нарушение на заповедите на президента, нали?
Полковник Питърс се намръщи на по-старшия офицер.
— Генерале, става въпрос за свръхсекретна операция на ВВС, нали? Ние тук сме от един и същи екип. И двамата сме старши офицери от ВВС, и аз като вас получавам заповедите си от началниците ни в Пентагона. Моите заповеди са да обезвредя и да запазя бомбата. Не съм длъжен да предвиждам какво ще си помисли някой политически наемник, независимо дали е в Белия дом, или където и да е другаде. За това, извинете ме, сър, но за тази операция изпълнявам само разпоредбите на прекия ми шеф, генерал Билингс от щаба на ВВС.
Командирът на базата мълчаливо гледа полковник Питърс известно време. После хладно каза: