Тя се огледа озадачено.
— Имаш предвид нещо друго, освен ескорта ни от изтребители?
— Да. Чу ли нещо по радиото?
Док не се усмихваше.
— Не.
Той кимна.
— Приземяват всички самолети в страната като предохранителна мярка. Радиоефирът става все по-тих и по-тих.
Скот се извърна да я погледне.
— Линда? Намираме се на около дванайсет мили от летището и мисля, че ще ни разрешат веднага кацане. Когато се приземим и спрем — докато ние тук приключваме със самолета — бих искал да отидеш и да хванеш лоста за автоматично спускане на аварийната надуваема „пързалка“ на лявата предна врата, зад кабината, да отвориш вратата, но много внимателно, за да не паднеш. Помогни им да подведат преносимата стълба. Док и Джери ще излязат веднага. Искам да ви видя тримата да спринтирате по пистата към хората на ФБР, а от тях — да ви отведат моментално от тук. Ние ще свалим екипировката ти колкото е възможно по-бързо.
— Разбрано. Не се сърди, но не мога да се отдалеча бързо от този самолет. А какво ще стане с теб? И с Вивиан?
— Аз ще се оправя. Ще ви последвам веднага след като предам бомбата в сигурни ръце. Това ще бъде класически пример от приказката за Кума Лиса: „Моля ви се, краченца, не ме подвеждайте сега“.
— С Вивиан ли?
— Тя ще бъде с мен. — Той замлъкна, после додаде: — Надявам се.
— Какво имаш предвид с това „надявам се“?
Скот посочи флайтфона.
— Придобивам… тревожното усещане, че долу смятат Вивиан за много повече замесена, отколкото е. Хората от ФБР може би ще искат да разговарят надълго и нашироко с нея.
— Какво разбираш под „замесена“, Скот?
— Ами мисля, че те не са убедени в това, че тя е жертва. Ти чу част от предишните въпроси на Ди Стефано, нали?
Линда сграбчи облегалката на креслото на Скот и се изтегли към него, погледна Док, после отново Скот, търсеше някакви нюанси в израженията им.
— Мислех си, че това са стандартните въпроси. Навярно — въпросници, съставени за разпити при отвличания. А сега ти ми намекваш, че я подозират, така ли?
Скот сви рамене.
— Не знам, но от тези въпроси нямам кой знае колко приятни усещания.
Док я погледна през рамо и кимна, а Скот продължи:
— Боя се до смърт, че ни смятат за заложници на Вивиан, което е една смехотворна идея. Но не забравяй, че те не я познават, а именно тя натовари бомбата за Пентагона. Убеден съм, че при нейното минало, което включва участие в ядрена програма, и след като мъжът й е починал преди две години, за тях тя изглежда много подозрителна. Просто не искам някой прибързан стрелец от специалните части или някой от федералните да я гръмне без да се замисли.
Линда потъна в размисъл, но след няколко секунди гласът на Док изпълни кабината.
— Окей, Скот, снижаваме от шест хиляди, висотомер — на девет-две нула.
— Девет-две-нула — повтори Скот и нагласи двата висотомера на таблото пред себе си.
— Времето се влошава, Скот — добави Джери и подаде на капитана малка ламинирана картичка, изписана със знаци, нанесени с мек молив. — Вятърът се надига, но времето е направо цвете в сравнение с онова, което преживяхме в Пакс ривър. Посока три-пет-нула градуса, скорост осемнайсет, на поривите до двайсет и две мили в час. Лек дъждец.
— Благодаря, Джери — въздъхна Скот.
— Скот? — рече Линда.
Той се обърна достатъчно, за да види, че се бе вторачила в някаква точка на централния пулт и погледът му проследи нейния. Нямаше нищо важно на таблото.
— Да?
Погледът й се вдигна и срещна неговия с такава сила, сякаш се сблъскаха.
— Скот, тя може да се окаже в голяма беда, ако долу наистина мислят така.
— Какво имаш предвид? — намеси се Док и Линда погледна към него.
— Онова, което имам предвид е, че единственото доказателство дали тя е замислила всичко това, или го е сторил мъжът й, е самата бомба и онова, което той е програмирал тя да съобщава.
— Не мога да схвана мисълта ти, Линда.
Тя стисна още по-силно облегалката, разклати я леко и се наведе още напред, устните й почти докоснаха ухото му и предизвикаха усещания, за които нямаше време да помисли, но някак вътре в себе си знаеше, че бяха приятни.
— Не съм юристка, но…
— Точно за това те уважаваме, докторе — ухили се Док.
Тя пренебрегна закачката му.
— Не познавам законите, но имам известна представа, а проблемът е в доказателствата. Има доказателство, ако искаш да тълкуваш фактите по този начин, че Вивиан Хенри нарочно е качила тази бомба на граждански самолет, за да тероризира правителството. Ако това е истинска ядрена бомба — а аз мисля, че е — с основание ще обвинят Вивиан, че е нарушила безброй закони. Но ако не могат да обезвредят онова нещо и да го изследват — ако го взривят, или го изхвърлят, или го унищожат — ще изчезне и единственото доказателство, че не тя, а съпругът й е в дъното на всичко.