— Имаш предвид компютърната програма вътре? — попита Скот.
— Да. Дори да бихме допуснали, че Вивиан е програмирала устройството, ако те успеят да го изследват и да дешифрират програмата, това навярно ще докаже, че не тя, а мъжът й го е направил.
— Но защо, Линда? Защо би го сторила? Каква мотивация би могла да…
Думите на Скот изведнъж секнаха.
— Какво има? — попита Линда.
— Аз…
Гласът на Док го прекъсна на половин дума.
— Слизаме от три хиляди и седемстотин на три хиляди, Скот. Намалявам скоростта до двеста и петдесет мили в час. На радара се вижда грозд от отметки, трябва да заобиколим турбуленцията.
Скот кимна.
— Разбрано. Ще поемеш ли радиотрафика за няколко минути?
Док кимна:
— Иска ли питане?
Скот се обърна към Линда.
— Тя има мотив, Линда. Поне според федералните. Спомни си битката й за пенсията. Знаеш ли, че Ди Стефано ме попита дали знам за това?
— Не съм го чула. Не можах да чуя всичко.
— Направи го. И с нотка на подозрителност.
Линда Макой въздъхна дълбоко.
— Тази дама е жертва, Скот. Залагам живота си за това. — Тя замлъкна за миг, но продължи: — Мисля, че всички сме заложили живота си за това. Но вярваш ли, че единствено нашите показания — на този екипаж и моите — ще са достатъчни, за да я спасят от наказателно преследване? Ние всички чухме как устройството я заплашва.
— Но онзи спедитор в Маями ще се закълне, че е чул как тя заплашва екипажа ми и мен да се върнем да я вземем. Тя е превозвач на устройството. Тя е уредила всичко. Може и да е измислила историята, че мъжът й я е накарал да го превози и да е съставила сама подробните инструкции, за които твърди, че са оставени от него.
— Глупости! — сопна се Линда.
Скот поклати глава и се замисли за няколко секунди. Забеляза как раменете на Линда леко се изпънаха — знак за нарастваща упоритост и начало на гняв.
— Линда, може би някой юрист ще забележи нещо по-различно, а може би в Маями има още доказателства, за които не знаем, но всичко, което видяхме, чухме и преживяхме, показва, че тя би могла да го е направила сама.
— Никога! Този случай е още един пример за това, че е жертва на насилие!
— Аз знам това! Ти също го знаеш! Но дали един прокурор ще го приеме? Господи, Линда, цялата нация вече е на нокти! Дори нищо да не се случи, те ще жадуват кръв, също както след взрива в Оклахома сити! След като не могат да съдят мъртвец, навярно ще погнат жена му.
— Никой в тази страна изглежда не разбира нищичко за насилията, извършвани от съпрузите. „Щом е била насилвана — ще рекат — и онзи е бил толкова ужасен тип, тогава защо ще изпълнява заповедите на съпруга си, дори след смъртта му?“ — Линда поклати глава и въздъхна. — Ако се измъкнем от всичко това, Вивиан ще е под сериозна съдебна заплаха.
— Ако устройството бъде унищожено.
— Знам. И какво ще правим? — попита Линда.
Скот мрачно поклати глава.
— Ще кацнем. Ще рулираме. Ще се молим да обезвредят онова изчадие. И ще се отдалечим на достатъчно безопасно разстояние.
— Не мога да… — понечи да каже Линда.
— Линда! Линда, чуй ме! — Тонът на Скот бе властен, ала очите му бяха пълни със състрадание и тя видя, че той бе не по-малко разстроен от нея. — Стъпка по стъпка. Ще я защитаваме по всички възможни начини. Но точно сега е необходимо експертите да се заемат с онова оръжие отзад. Не трябва да забравяме за мощта на това, което превозваме.
— Скот? — прекъсна мислите му гласът на Док.
— Да — отвърна Скот и се завъртя в креслото си.
— Най-добре е да се заемем двамата. Заобиколих на пръсти онова струпване на облаци вляво, но ще трябва да се снижаваме.
— Добре. Окей, поемам радиотрафика.
Скот провери честотата и поиска от диспечера по-малка височина, като едновременно с това прегледа процедурата по подхождането. Вече бе информирал диспечера на подхода в „Сеймур-Джонсън“ за сравнително простата комбинация от радарни курсове и сляп заход по уреди.