Провери разстоянието. Оставаха им още осем мили.
Диспечерът отговори.
— Разбрано, „Скот еър“ петдесет. Дръжте едно-шест-нула градуса, снижете се и останете на шестстотин и петдесет метра.
Скот нагласи предупредителното устройство на висотомера на шестстотин и петдесет метра, а Док смени курса. Оставаше им още едно важно задължение и почти не оставаше време.
— Док, нареден ни е ЗУ. — Скот се обърна към Линда. — Това означава заход по уреди, Линда. Можем да се снижаваме с голяма точност, когато няма видимост. — Обърна се отново към Док. — Трябва да се свържа с командващия там долу. Следи радиотрафика, моля.
— Разбрано.
Скот завъртя скалата на радиостанцията на военните честоти.
— Командващия на „Сеймур-Джонсън“, вика ви „Скот еър“ петдесет, как ме чувате? Преминавам.
Отговорът долетя почти мигновено:
— Разбрано, „Скот еър“ петдесет. Говори полковник Питърс. Продължете.
— Нашата връзка от ФБР Ди Стефано информира ли ви за моите опасения, полковник?
— Да, командире.
Скот си помисли, че да се използва тази станция, при която всеки път трябва да натискаш бутоните за приемане и предаване, бе голяма досада, в сравнение с флайтфона. Натисна отново бутона.
— Ди Стефано каза ли ви, че няма начин това устройство да бъде третирано така, както при аварийно справяне със стандартна бойна глава?
— Можете да говорите в прав текст, командире. Да, каза ми, че сте настоявали, че това нещо ще експлодира, ако се опитаме да го взривяваме или да го изгорим.
— Но вие не сте убедени, така ли?
— Командире, ние знаем какво правим, ясно ли е? Вие не сте ядрен експерт, нито аз, но тук разполагаме с такъв, и той ще каже какво ще правим.
Скот посегна да натисне бутона за предаване, но се спря за миг. Доколко непреклонен трябваше да бъде? В крайна сметка това бяха само негови предположения. Те очевидно знаеха далеч по-добре от него как да взривят ядрена бойна глава и какво не бива да предприемат.
Изображението на пистата изпълни съзнанието му. След две минути щяха да са вече кацнали и кошмарът почти щеше да е свършил. Надвисналият провал на „Скот еър“ — авиокомпанията му — сега му изглеждаше съвсем маловажен. Най-добрата цел на света за него бе да се избегне заплахата и до нея вече бе близко. Военните знаеха какво да направят.
Разполагали с човек ли? — сепна се изведнъж Скот. Полковникът бе споменал ядрения екип в единствено число. А трябваше да долети група от експерти.
— Полковник, долетя ли вече екипът от Пакс ривър?
На седем мили пред него, в главата на застаналия до пистата полковник Джеф Питърс засвятка червена предупредителна лампичка. Някой бе пропуснал да каже на „Скот еър“.
— Командире, в онази катастрофа не оцеля никой.
Дългото мълчание от страна на 727 предизвика настръхване на космите по тила на Питърс. Може би не трябваше да им казва.
— Моля, повторете отново, полковник. За каква катастрофа говорите?
— За онази в Пакс ривър. Хората, които трябваше да се заемат с устройството, претърпяха катастрофа, командире. Но ние привлякохме други.
— Екипът по обезвреждането ли? Загинали са? — попита Скот.
— Точно така, сър.
Скот чу как Линда пое дълбоко дъх зад гърба му.
— С какви други хора тогава разполагате?
— Командире, не се безпокойте за това. При нас е човек от „Райт-Патерсън“, който долетя тук преди няколко минути.
Един човек? — отчете тревожно Скот и мислите му запрепускаха трескаво.
— Скот — намеси се Док, — мога да се справя и соло, но предпочитам да осъществим кацането заедно.
— Да, само секунда, Док. Продължавай снижаването.
— Разбрано.
Един техник, който да обезвреди бомба, конструирана от учен, предвидил навярно всички възможни решения. И какъв ще е рискът, ако техникът не знае какво всъщност прави?
Скот натисна бутона за предаване. Усещаше как тонът му става все по-напрегнат и се помъчи това да не проличи.
— Полковник, трябва да получа личното ви уверение, че няма да има опит за взривяване или изгаряне на това оръжие. Ако не получа такова уверение, няма да кацна.