Отговорът беше бърз:
— Командире, имате моето уверение. Разполагаме тук със С-141, който е на наше разположение да откара бомбата, ако това се наложи.
— Добре! — съгласи се Скот, след като натисна отново бутона за предаване. — Разбрано. След малко ще сме над пистата. Доколкото разбирам, ще имате там автомобил с надпис „Следвай ме“.
— Да, сър. В очакване е.
Скот превключи на честотата на кулата в мига, в който Док съобщи, че клапите са спуснати на пет градуса.
Пистата се виждаше в далечината.
Всичко бе свършило. Почти.
Военновъздушна база „Сеймур-Джонсън“ — команден пункт за презареждане с гориво — 6:23 следобед, източно време
В първия момент името „Служба за комуникации на Белия дом“ не направи впечатление на младия щабен сержант от ВВС, който вдигна телефонната слушалка.
След малко обаче му светна.
— Слушам, сър!
— Необходимо ни е да бъдат установени връзки на няколко честоти към нас, за да можем да препредаваме към ВВС Едно, ясно ли е?
— Какво имате предвид под „препредаване“, сър?
— Трябва да проявите максимална съобразителност и да намерите начин да установите поне четири телефонни линии, без от това да страда нормалното функциониране на базата. Всяка от тези линии трябва да е свързана с отделен радиоканал. Единият — на честотата на контролната кула, вторият — на наземния контрол, третият — към канала, който командирът ви използва, за да координира действията, и четвъртият — към дежурния офицер, в случай че ни потрябва още нещо.
— Мисля… мисля, че бих могъл да го направя, сър. Но защо?
— Защото президентът на Съединените щати иска да чува какво става и иска тези връзки да бъдат установени… от днес за вчера. Достатъчно ясно ли е?
— Тъй вярно, сър.
— Колко време ще ви е необходимо?
Сержантът се огледа за дежурния офицер — майор, който го гледаше внимателно с изписано върху лицето подозрение. Сержантът даде знак на майора да почака.
— Може би десет минути, сър. Ще трябва само да свържем няколко линии с радиоговорителите в командния пункт.
— Колкото е възможно по-бързо, сержант, моля ви. Ето ви телефонните номера.
Служителят по свръзките издиктува четири необявени в указателите телефонни номера и резервен номер на централа, в случай че връзката пропадне.
— Трябва да информирам командира си — рече сержантът.
— Не, заемайте се веднага. Кажете, моля, на командира си да ми се обади веднага по тази линия.
— Слушам, сър.
Сержантът се обърна към майора с известно чувство на превъзходство. Мисълта, че бе овластен с препредаването на последното нареждане, го бе ентусиазирала.
— Господин майор? Белият дом иска да разговаря с вас на четвърта линия.
Възнаграден от последвалото изплашено изражение на майора, сержантът бързо се обърна към пулта си и се зае с монтирането на импровизираната система за свръзки.
ВВС Едно — 6:26 следобед, източно време
Двайсет и пет минути след напускането на Звездния кабинет президентът се върна там, повикан спешно от шефа на екипа си, за да бъде информиран за застрашителното напредване на урагана „Сигрид“.
— Добре, момчета, можем да открием това съвещание с надслов „Бедствията — това сме самите ние“ — произнесе сериозно, без усмивка, президентът.
— Установили сме връзка с Националния център по ураганите в Маями, сър — рече шефът на екипа му, — защото онова нещо е захапало толкова здраво Атлантическия бряг, колкото никога досега. Трябва да видите последните спътникови снимки. Вече се готвим за обявяване на извънредно положение.
Президентът вдигна ръка.
— Преди да включите, дайте ми последната информация за 727.
Един от помощниците пристъпи напред с купчина листи в ръка и със слушалки на главата, които пътьом свали.
— Сър, в този момент самолетът подхожда за кацане на „Сеймур-Джонсън“. Съпровождат го два Ф-16. Базата е в повишена степен на тревога поради урагана, но тя е откъм страната на по-слабите ветрове. Персоналът е евакуиран… последните няколко авиоцистерни тъкмо сега отлитат… чух, че и експертът по обезвреждане на бомбата е пристигнал.
— Ще може ли да се справи? — попита директно президентът.
Помощникът сви рамене.