— Никой не знае, сър. Но поне е вече там.
— Следите ли комуникациите на базата?
— Да, сър. Контролната кула, наземното командване, още няколко канала. Не можахме да монтираме видео, но ще получаваме всичко останало по ваше нареждане.
— Веднага след като приключим с въпроса за времето.
— Готов ли сте вече за това, сър?
— Първо, с колко време разполагаме? Кога трябва да стане експлозията?
Помощникът погледна часовника си.
— След около час и трийсет и пет минути.
Президентът въздъхна тежко.
— А каква е ситуацията с медиите?
— Сър, казано с една дума, страната е ужасена. Получаваме съобщения отвсякъде за изключвани по спешност компютърни системи в много отрасли, за всякакъв вид банкови трансакции в последния миг, за претоварване на телефонните мрежи — и всичко това в добавка към дезинтеграцията, последвала затварянето на въздушното пространство, влаковете и т.н.
— Значи моята малка реч не свърши работа?
Напред пристъпи прессекретарят.
— Напротив, мисля, че помогна много, защото разсея съмненията относно това дали заплахата е истинска. Но ще ви кажа още нещо. Извън Вашингтон, където хората са още в шок, че над главите им е летяла бомба, перспективата да се задейства Вълната на „Медуза“ предизвиква у хората далеч по-дълбок страх, отколкото онова, какво би сторил един термоядрен взрив над окръг Колумбия.
Президентът кимна.
— Това ще е Хирошима, умножена по петдесет, ако се взриви над някой населен район, дори и без да предизвика Вълната на „Медуза“. Както казах и преди, нека не забравяме каква ужасяваща перспектива е това, даже и да е само една водородна бомба. — Той сведе поглед и поклати глава на собствените си думи. — Боже мой, какво нещо изрекох! Само една ядрена бомба…
Президентът погледна към помощника си.
— Добре, свържете ме с Маями.
Вашингтонската част от Звездния кабинет се разпадна за няколко секунди в електронен калейдоскоп, след което се появи идентичен интериор, този път зает от няколко нови лица в Маями, сред които Питър Ронсън, директорът на Националния център по ураганите, който се представи бързешком.
— Доктор Ронсън, това, което ще кажа, не е обвинение. Но днес по-рано ми бе съобщено доста самоуверено, че този ураган се е насочил на север и сигурно ще ни подмине. И изведнъж се оказва, че той вече брули Средноатлантическото крайбрежие и се очаква да ни нанесе безпрецедентни поражения. Какво стана? Нямаше да отпътувам за Япония, ако имах представа, че нещата ще се влошат чак толкова.
— Господин президент, големите урагани могат да променят непредвидимо посоката си и точно това се случи тук. Ние просто не очаквахме той да завие на запад толкова внезапно. Това е буря убиец с безпрецедентни размери и мощ. Измерихме облачния покров на бурята и той достига почти хиляда мили в диаметър, но самата буря е чудовище с диаметър осемстотин и петдесет мили, като скоростта на вятъра в центъра й достига двеста и петдесет мили в час. Виждали сме урагани с подобна скорост на вятъра около центъра им, но никога — щорм с такива размери и дълбочина. Атмосферното налягане близо до центъра е под две-седем-точка-осем-нула инча живачен стълб. Това, по моето скромно мнение, е пряк резултат от глобалното затопляне, сър. Мощта на урагана е следствие от увеличената топлина, излъчвана от океаните.
— Разбирам този уникален аспект, докторе, но кажете ми какво ще ни стори ураганът сега.
Директорът натисна един бутон и пред очите на президента изплува цветна спътникова карта. Още един бутон и тя придоби триизмерна форма: от височината на спътника ясно се виждаха разположените на различни височини облачни слоеве.
— Боже мой, каква картина! — възкликна президентът. — На живо ли е?
— Да, сър. Снимката идва от спътника „Нимбус 8“, който изстреляхме миналата година, и се предава на живо. Сър, този ураган вече предизвика десетметрова приливна вълна по северните брегове на Ню Джърси и почти дванайсетметрова — по южните брегове на щата. Районът от Кейп Мей през Атлантик сити на север до Асбъри парк вече бе опустошен. Крайбрежните улици са несъмнено разрушени, а щетите върху постройките покрай брега лесно ще надхвърлят десетки милиарди, без да броим промишлени предприятия, фериботни терминали, риболовни кораби и т.н. В залива Делауер се е формирала силна приливна вълна и очакваме масивни, почти пълни разрушения от Риобут бийч до Оушън сити, Делауер. „Окото“ на урагана сега е насочено право към остров Чинкотийг, близо до остров Уолъпс, Вирджиния. Ако тази негова скорост се запази, а ние очакваме тя да се запази, след около шест часа ядрото на това чудовище ще връхлети брега с двеста мили скорост. Районът на Вашингтон вече бе подложен на силни удари, но положението ще се влоши още повече. Очакваме вятърът в окръг Колумбия да стигне до сто мили в час, на поривите — до сто и двайсет, преди това нещо да свърши. И заливът Чесапийк е в беда — силните приливни вълни и обширните наводнения са сигурни. Вирджиния бийч, Норфък, и други райони на юг чак до Кити хоук ще пострадат силно с безпрецедентна ерозия на брега и наводнения, но не и толкова, колкото по-северните области. Дори в Ню Йорк поривите на вятъра ще надхвърлят сто мили в час, ако бурята не промени посоката си на север.