Аз просто приех, че те разполагат с всички отговори — упрекна се сам Скот. — Просто приех, че имат експерти. А трябваше да предположа, че ще ме натикат в ъгъла тук и че ще провалят всичко!
— Колесник — спуснат, проверка преди кацане, клапи на 25 — обади се Док.
Скот посегна към лоста за колесниците и едва тогава се сети за индикатора, който показваше небезопасно положение на люковете.
— Док, забравихме за индикатора на колесниците — започна Скот.
Последва изненадващо наклоняване и в кабината отекна приглушеният шум от стържещ метал. И двамата пилоти се вторачиха в индикаторите на колесниците. Носовият и десният светеха със зелени лампички, което означаваше, че са спуснати и заключени.
Левият основен колесник светеше в червено.
— О, господи — изпъшка Док. — Забравих го. Може наистина да сме го повредили в Пакс ривър.
— Защо не го вдигнем и спуснем отново, Док?
— Задръж! — отвърна Док. — Това може да влоши нещата. Какво ще кажеш за онези изтребители там? Биха ли могли да хвърлят едно око?
Скот кимна.
— Добра идея. Къде отидоха онези Ф-16?
— Завиха надясно.
Скот набра честотата за връзка „въздух-въздух“ по военната станция и включи микрофона.
— Ф-16, вика ви „Скот еър“ петдесет. Там ли сте още, момчета?
Гласът на водещия пилот прозвуча почти мигновено.
— Разбрано, „Скот еър“. Казвай.
— Индикаторът на левия ни главен колесник свети червено. Можете ли да се мушнете отдолу и да му хвърлите едно око? Ние ще изравним височината тук и ще слезем на нисък заход към пистата направо от триста метра.
Водещият пилот на двойката Ф-16 се съгласи и започна маневра наляво, Док изравни боинга на триста метра височина, а Скот информира кулата в „Сеймур“ какво предприемат.
Скот видя как двата изтребителя завиха и изчезнаха зад тях. Изминаха трийсет мъчителни секунди, преди да чуят гласа на водещия пилот.
— Окей, „Скот еър“, левият ви колесник изглежда невредим и е в същото положение като десния. Люкът му обаче изглежда тъй, сякаш го е ръфало голямо куче. Долният край е строшен и разкъсан и в момента виси от пантите си.
— Имаме два големи люка на корема. Те затворени ли са?
— Да, сър, изглеждат затворени. Онзи, за който говоря, всъщност е към колесника.
Джери се бе върнал в кабината тъкмо навреме, за да чуе разговора. Със светкавично движение той закопча колана си и се наведе напред над централния пулт.
— Скот, първо опитай повторно спускане на колесника.
Скот кимна, каза на водещия от двойката изтребители какво ще правят и какво да наблюдават.
— Колесниците — прибрани, Док.
Той дръпна ръчката и отново червената лампичка на десния светна, за да сигнализира небезопасно положение.
— Колесниците — спуснати.
Док дръпна лоста, самолетът пак се наклони и отново чуха приглушеното стържене.
— В същото положение сте, командире — съобщи пилотът на Ф-16. — Изглежда спуснат и заключен в същото положение като десния колесник.
— Но продължава да показва небезопасно положение — обади се Док и посочи сигналната лампичка.
Скот се обърна към Джери.
— Най-лошият сценарий?
— Строшава се при кацането и възникват проблеми с управлението. Но той навярно е безопасен, Скот. Стори ми се, че почувствах как се заключи, тъй че може микро ключето на индикатора нещо да се е повредило.
— Да опитаме ли?
Джери кимна.
— Да, само гледай да се опираш повече на дясната страна и бъди готов за строшаването на левия.
— Разбрано.
— Скот, за бомбата.
— Една секунда. Док, съобщи на кулата, че ще направим кръг в тяхната видимост, след това ще подходим от дясно и ще застанем върху пистата.
Док кимна и посегна към радиостанцията.
— Добре, Джери. Кажи ми сега какво видя.
— Скот, онова проклето нещо е заварено изцяло до последния инч, с изключение на люка, където се намират екранът и клавиатурата. Единственият начин да се проникне, е да се пробива или да се реже с горелка, но обвивката му изглежда да е от много яка неръждаема стомана. Може да се среже, разбира се, но топлината от пламъка на горелката би бил лесно засечен, а аз се обзалагам на каквото пожелаеш, че онзи сатанински изобретател го е натъпкал с топлинни сензори. Би трябвало да е очаквал подобен опит.