Скот кимна.
— Няма начин един-единствен техник да проникне в това нещо, без то да реагира. — Скот погледна назад и потърси погледа на Джери. — Съгласен ли си?
— Да. Освен това то продължава да излъчва същите предупреждения да не се правят опити за взривяване или изгаряне. Забравих точните думи, но ставаше дума за някакъв електронен ядрен взривател.
Скот забеляза, че Док бе влязъл в десния завой над летището. Бе прехапал долната си устна за миг, преди да погледне отново назад.
— Мисля да приемем, че това е истината: всеки опит да бъде изгорено или взривено ще бъде фатален за нас и за милиони други. Остава ни една възможност: да го изхвърлим в морето.
— Точно това каза и Вивиан — намеси се Линда.
— А ако не се съгласят? — попита Джери.
— Тогава, стари приятелю, всички ние ще бъдем изпържени.
Главна квартира на ФБР, Вашингтон — 6:26 следобед, източно време
Тони ди Стефано закри микрофона на слушалката с ръка, погледна Дона и извъртя очи. Шепотът му можеше да се чуе в цялата зала, но не и по телефона.
— Господ да ни е на помощ, изпратили сме хунът Атила, Бичът Божи, като наш старши агент в „Сеймур“.
— Кой? — попита Дона, спогледа се с друг агент и пак погледна Тони.
— Харолд Ханкс, специален агент, ама супер специален — обясни й агент Бил Уотсън. — Не го ли познаваш?
Дона поклати глава.
— Не, не си спомням.
— Ще си спомниш. Събери на едно място самомнението на Дъглас Макартър, параноята на Дж. Едгар Хувър и лингвистичната арогантност на Уилям Бъкли, а после му връчи полицейска значка.
— Господи! — измърмори тихо младата жена.
— О, да — и него също.
— С други думи — съвършеният старши бюрократ.
Бил кимна:
— Точно така, и тъкмо той е на най-важното място в най-важния момент, без да има и хабер от нещата. Разкош.
Останалите видяха как мускулите по лицето на Тони заиграха в опита му да запази самообладание, а в тона му се прокрадна фалшива любезност:
— Харолд, ти ли си?
Последва пауза и отново отвращението премина по лицето на Тони като бърз облак.
— Окей, разбирам, че агент Ханкс е зает, но би ли му казал, че главната квартира иска да говори с него, ако това не те затруднява особено? Нали разбираш, тъкмо за това сме ви ги зачислили тези клетъчни телефони.
Тони изведнъж разтърси отвратен глава.
— Тук е главната квартира на ФБР! Твоят шибан шеф! Нали разбираш, това може да ти дойде малко като шок, но мисля, че на служебната ти карта пише ФБР, а не Агенция „Харолд Ханкс“, а след като искам да говоря с агент Ханкс с цел… де да знам, може би координиране, навярно ще е добър ход за кариерата ти да дадеш този проклет телефон на Ханкс и то веднага!!!
Лицето на Тони бе придобило лилаво-червеникав оттенък.
— Исусе Христе! — изръмжа той на малката групичка, която го бе наобиколила, като отново закри за миг слушалката, а после дръпна ръката си.
— Дяволски си прав, говоря язвително!
Тони дръпна един въртящ се стол и се тръшна в него, а в този момент в слушалката му се чу глас.
— Харолд? Тук е Тони ди Стефано. Много съжалявам, че те откъснах от работа. Искам да се убедя, че ще пееш от същата песнопойка, от която пеем всички, ясно? Първо, къде се намира… добре, значи каца. Харолд, ще трябва да изиграеш всичко това много, ама много деликатно. Не смятаме, че мисис Хенри е в кабината и… Харолд, знам, че си инструктиран, но сега аз те инструктирам лично, ясно ли е? Ние смятаме, че можеш да говориш открито с командира на самолета или по военните честоти, или по флайтфона му. Не, казах ти, че можеш. Имаш ли номера на флайтфона му? Добре, ако ти потрябва, можеш да го използваш. Ето нещото, за което се безпокоя най-много. Боя се, че екипажът може да е на страната на мисис Хенри. Мисля, че не са наясно какъв скандал е имала с властите и имам чувството, че са убедени в нейната невинност. Това може да доведе до истински проблеми. Ти… да, Харолд, наясно съм с това. Нашата задача е да помогнем на командващия от страна на ВВС хората му да се доберат до бомбата по най-бързия начин. Направи каквото трябва да се направи, но гледай процедурата да не препречи пътя им към бомбата.