— Искате да разберете какво има вътре ли? Аз ще ви кажа какво има, полковник. Вътре има една шибана термоядрена бомба! Ясно ли е?
— Нямаме време за пререкания! Трябва да разберете, че е в интерес на страната да проучим как действа това оръжие.
— Полковник, вие няма да успеете да обезвредите или да изследвате това нещо. Времето едва ще ни стигне да го изхвърлим в морето!
— Това не го решавате вие, „Скот еър“! Това го решаваме ние. Ако по някаква причина не успеем да го обезвредим, тогава е възможно да го изхвърлим.
— Полковник, а къде е самолетът С-141? — попита гневно Скот. — Знам как изглежда един С-141 и не виждам нищо подобно в тази база.
— Лети насам, командире. Ще пристигне до няколко минути.
— Вие ми казахте, че вече е кацнал и е на разположение — напомни му Скот.
— А, съжалявам за това, командире. Толкова много неща трябваше да се свършат преди да кацнете, че съм се объркал. Вижте, времето ни е кратко. Моля, последвайте пикапа и елате тук, за да започваме.
Линда видя как Скот поклати глава преди да се сети да натисне отново бутона за предаване.
— Искам да говоря с човека, който ще се опита да обезвреди онова чудо.
Последва кратко мълчание, след това по радиостанцията заговори друг глас. Чуваха се протестите на полковника наблизо.
— Командире? Говори специален агент Харолд Ханкс от ФБР. Вашия самолет и всички хора на борда от този момент са под юрисдикцията на федералното правителство. Притежавам съответните заповеди. Вие ще изпълнявате стриктно инструкциите на полковника и ще го направите веднага.
Скот облиза устни и погледна към Док, който пое дълбоко дъх.
— Започва се, Скот — рече Док.
— Какво?
— Изгубихме контрол и господ да ни е на помощ, ако не са ни слушали внимателно.
Скот натисна отново бутона на микрофона.
— Агент Ханкс, искам да разбера какво точно ще направите, когато наближим мястото за паркиране.
— Разбрах, че жената не е в кабината при вас — рече сопнато Ханкс. — Ако това не е вярно, ако е при вас, но не може да чува, светнете с прожекторите си за кацане и спуснете клапите до долу.
— О, боже мой, знаех си аз — рече Линда от наблюдателското си място. — Те са се спрели на тази версия — че Вивиан е терористка.
Скот вдигна ръка за внимание.
— Не, тя не е в кабината и не може да ни чуе, агент Ханкс.
— Добре. Разбрано. Не я предупреждавайте. Ако можете да отворите лявата предна врата веднага щом паркирате, нашият екип ще се качи и ще я арестува.
— Ханкс, говори командирът на самолета. Мисис Хенри не е, повтарям, не е инициаторката на всичко това. Тя е жертва. Няма абсолютно никаква необходимост да я арестувате, или да я третирате като враг.
Джери рязко се наведе напред.
— Кажи му, че разполагаме само с един час и двайсет и седем минути.
— Окей — кимна Скот и включи отново микрофона. — Ханкс, искам да говоря с човека, който е дошъл да обезвреди устройството. Разполагаме с по-малко от час и двайсет и седем минути до ядрения взрив.
— Командире, говори полковник Питърс. Можем да ти позволим да говориш с него след като дойдете на мястото за паркиране. Точно сега нямаме време.
Видяха два щабни автомобила, които поеха по рульожката към изчакващия 727. Трети автомобил, военен транспорт, ги следваше от разстояние.
Скот отново натисна бутона.
— Не, полковник, докато вратите са затворени и двигателите работят, аз съм командир на този самолет и вие ще слушате мен. Свържете ме с ядрения техник. Веднага!
Гласът от другата страна ставаше все по-нетърпелив.
— По дяволите, командире, нареждам ви да започнете рулиране и да докарате тази стара бракма тук!
— Първо — да чуя техника, полковник.
— Или какво, командире? Заплашвате ли ни?
Скот държа микрофона в ръка сякаш цяла вечност — така им се стори на Линда, Док и Джери, които го гледаха, стаили дъх. Най-сетне той го вдигна отново към устните си и натисна бутона за предаване.
— На борда ми е задействано термоядрено оръжие, което може да създаде електромагнитна вълна с такава разрушителна сила, че да затвори цялата страна за месеци, като в добавка ще убие може би милион души в района наоколо, а Северна Каролина ще засвети в тъмното без помощта на електричество. Доколкото ми е известно, дори президентът е информиран за тази ситуация, а вие тук искате да си играете игрички с мен? Ще ме свържете веднага с техника! Докато този самолет не е паркиран, всички карти са в моите ръце, ясно? Това е моят самолет. Дори Федералните правила за въздухоплаване го потвърждават. А вие там, отсреща, сте само неидентифицирани гласове, докато не взема друго решение. А сега бихте ли обяснили на началниците си как сте провалили всичко, заради тази глупава мачо игра кой да командва парада? Обзалагам се, че всички реплики, които си разменяме, се слушат и на по-високи места и те преценяват всяко ваше решение. Тъй че… престанете да спорите с мен и изпълнявайте. Веднага!