Скот въздъхна отчаяно, притворил очи.
— Чуйте, по дяволите! Не виждам друг начин да се излезе от това…
Прекъсна го гласът на агента от ФБР.
— Командире, губим време и ако не се подчините веднага, ще обвиним всички ви в престъпно възпрепятстване на правосъдието — прикриване на престъпник, тероризъм, въздушно пиратство, нарушаване на пътните правила и всичко останало, което успеем да скалъпим. Предлагам ви веднага да тръгвате, иначе ще свършите като постоянен жител на затвора Лийвънуърт.
Скот наведе глава към далечната тераса и изсумтя.
— Доста убедително си служи с думите, нали?
— Арогантно копеле! — намеси се Док. — Въздушно пиратство? Как бихме могли да се отвлечем сами?
Джери кимна в знак на съгласие.
— Какво възнамеряваш да предприемеш, Скот? — попита Линда.
Гласът й бе тих и твърд, остров на спокойствие в бурята, женска ведрина, която му помагаше да се съсредоточи.
— Командире, или отговорете веднага, или ще арестуваме самолета ви!
Скот махна с ръка напред към прозорчетата на кабината.
— Самоубийството не ме привлича, но ще се наложи да се справим някак си сами. Не мога да им позволя да предизвикат ядрен взрив само поради собствената им глупост. Може би ще ни се удаде да преговаряме отново с тях, ако сме пак във въздуха.
— „Скот еър“ петдесет, говори агент Ханкс. Какво точно желаете? Ако имате някакви искания, моля, заявете ги.
Скот натисна с все сила бутона.
— Дяволски сте прави, че имам искания, Ханкс! Искам пълни уверения от страна на ФБР, от ВВС, от президента, от правителството на Съединените щати, че няма да се правят опити това устройство да бъде взривено. Разбрахте ли ме? Трябва да го изхвърлите в морето, иначе ще станете причина за историческа катастрофа! Палячовци такива, не разбирате ли какво ви казвам? Ако се опитате да взривите това оръжие, то ще предизвика ядрена експлозия и Вълната на „Медуза“!
Агентът отговори почти мигновено с тон, който повече приличаше на ръмжене:
— Вие се опитвате да се представите за по-голям специалист от експертите, командире. Мисля, че знаем какво може и какво не може да направи това оръжие.
— Експерти ли? Става дума за един добронамерен сержант, комуто ще са необходими шест месеца, за да изследва само кожуха на това устройство. А аз се правя на по-голям експерт от псевдоексперти!
— Не мога да ви дам друго уверение, командире, освен че нашият човек знае какво прави и ще се погрижи за устройството. Вие вече не носите отговорност за него.
— Тъкмо в това — изръмжа в отговор Скот, — грешите напълно.
— Престанете да се правите на каубой, командире. Изпречвате се на пътя ни и вие ще носите отговорността, ако не успеем да се отървем от…
Гласът пресекна на половин дума и Док и Джери разбраха, че Скот бе изключил радиостанцията.
Линда знаеше, че положението на Вивиан бе незавидно. Познаваше манталитета на хората от другата страна и дълбоко в себе си бе убедена в правотата на Скот относно всеки опит да бъде обезвредено оръжието на Роджърс Хенри.
Оставаше им само една възможност.
Тя се наведе напред и доближи устни до ухото на Скот.
— Забрави стълбичката в опашката. Давай да се махаме веднага от тук!
Скот обърна глава към Джери.
— Гориво?
— Достатъчно — отвърна Джери, след като хвърли бърз поглед към циферблатите си.
Скот се извърна към Линда.
— Не мога да те взема с нас! Аз… — Той не знаеше как да продължи.
С бързо и плавно движение на дясната си ръка Линда хвана ръчките за газта и ги бутна наполовина напред.
— Можеш и ще го направиш.
Скот я изгледа удивен.
— Сигурна ли си?
— Напълно.
— Линда, не знам дали ще можем да се измъкнем от всичко това. Ти не носиш отговорност за този товар. Ти…
— Престани да говориш и тръгвай!
Скот се поколеба за миг, погледите им се срещнаха и той кимна.
— Добре. Да изчезваме.
Бронираният джип тръгна отново, задмина двете щабни коли. Бе много вероятно да има на борда си картечница и заповеди да стреля по гумите на колесниците.
Скот дръпна лоста за управление на предния колесник наляво; двигателите започнаха да вдигат обороти. Носът започна да завива наляво, обратно към пистата, която бе чиста пред тях.