- „Сияйния път“? - попита Сакс.
- Да.
„Врагът на моя враг е мой приятел - отбеляза Райм. - Дори и да взривява деца.“
- И все пак? - попита той. - Поръчково убийство на терорист? За какво?
Лоръл обясни:
- Напоследък блоговете и предаванията на Морено ставали все по-антиамерикански. Той наричал себе си „Пратеник на истината“. Някои от изявленията му били страшно злобни. Наистина ненавиждал страната ни. Носеха се слухове, че хора, вдъхновени от него, са стреляли по американски туристи и служители или са взривявали американски посолства и компании отвъд океана. Обаче не успях да намеря нито един случай, когато той действително заповядва или дори предлага да бъде извършено определено нападение. Да вдъхновяваш не означава да заговорничиш.
Въпреки че познаваше госпожа Нанс Лоръл едва от няколко минути, Райм подозираше, че тя бе подбрала думите си много внимателно.
- Обаче според НРОС имало разследване, което доказва, че Морено планира нападение: бомбардировка на седалище на нефтена компания в Маями. Прихванали телефонен разговор на испански и потвърдили, че гласът е на Морено. - Тя отвори износеното си куфарче и погледна бележките си. - Морено казал: „Искам да погна Американ Петролиум Дрилинг енд Ри- файнинг“, Флорида. Във вторник“. Неизвестният му събеседник отговорил: „На десети. Десети май?“ Морено: „Да, когато работниците излизат на обяд.“ Другият: „Как ще ги закараш там?“ Морено: „С камиони.“ Следва тенденциозно подбран разговор и отново Морено: „И това е само началото. Планирал съм още много такива послания.“ - Тя прибра записа на разговора обратно в куфарчето си. - В момента компанията АПДР има две съоръжения във или близо до Флорида: югоизточното седалище в Маями и нефтени съоръжения на брега. Няма как да става дума за нефтените съоръжения, тъй като Морено споменава камиони. Така че според НРОС мишената била седалището на Брикъл Авеню. В същото време аналитици на разузнаването открили, че компании, които имат връзка с Морено, доставят дизелово гориво, торове и нитрометан на Бахамите през последния месец.
Три популярни съставки за самоделни бомби. Тези вещества заличиха федералната сграда в Оклахома, където също са били доставени с камиони. Лоръл продължи:
- Ясно е, че според Мецгър ако Морено бъде убит, преди бомбите да бъдат контрабандно внесени в Съединените щати, подчинените му няма да довършат плана. Застрелян е ден преди инцидента в Маями, на девети май.
Без значение дали подкрепяш убийствата или не, засега изглежда решението на Мецгър е спасило доста хора.
Райм тъкмо щеше да спомене това, но Лоръл го изпревари:
- Обаче Морено не говорел за нападение. Става дума за мирен протест. На десети май по обяд пред седалището на АПДР се появили шест камиона. Не докарали бомби, а демонстранти. А съставките за мнимите бомби били за клона на движението на Морено на Бахамите. Дизеловото гориво било за транспорта компания, торовете - за селскостопански кооперативи, а нитрометанът използвали като почвен дезинфектант. Всичко било законно. Това били единствените материали, забелязани в поръчката, които налагат убийството на Морено, но в същата доставка имало и тонове семена, ориз, резервни части за камиони, бутилирана вода и други невинни стоки. НРОС удобно са забравили да споменат това.
- Да не би да е грешка на разузнаването? - предположи Райм.
Последва по-дълга пауза и Лоръл най-накрая каза:
- Не, мисля, че става дума за манипулация на разузнаването. Мецгър не харесвал Морено, не харесвал начина, по който говори. Записан е да го нарича жалък изменник. Смятам, че не е споделил по веригата цялата информация, която открил. Затова по-висшестоящите във Вашингтон одобрили мисията, мислейки, че става дума за бомба, докато Мецгър знаел, че не е така.
- Значи НРОС са убили невинен човек? - попита Селито.
- Да - отвърна Лоръл. - Но това е хубаво.
- Моля? - рече Сакс, а веждите ѝ се сключиха.
Кратка пауза. Лоръл очевидно не разбираше смайването на Сакс, аналогично на реакцията на детектива по-рано към коментара на Лоръл, че биха имали „късмет“, ако убиецът е цивилен, а не военен.
- Отново става дума за съдебните заседатели, Сакс. По-вероятно е да осъдят обвиняем, убил активист, който просто е упражнявал правото си на свободно слово според Първата поправка, отколкото жесток терорист - обясни Райм.