Суон отпи от виното и приготви течността, в която щеше да задушава. След това откъсна билките от сандъчетата на прозореца си.
Когато майка му ги напусна - вино плюс сто и трийсет километра в час без колан - шестнайсетгодишният Джейкъб пое готвенето.
Останаха си само двамата - баща и син.
Момчето правеше същото като майка си - подмамваше Андрю с ястия, - само че обичаше да готви и го биваше много повече от майка му. Започна да сервира по няколко ястия - като шеф, който опитва меню, - за да удължи времето, когато двамата мъже са заедно. Постепенно се прояви още една разлика: установи, че готвенето му допада повече от времето, през което се храни, и че всъщност не харесва особено баща си. Той не искаше да говори за нещата, които интересуваха Джейкъб - видеоигрите, кикбокса, борбата, лова, оръжията и бокса с голи ръце. Андрю не искаше да говори за почти нищо друго освен за Андрю.
Веднъж, когато Джейкъб беше на осемнайсет, баща му доведе у дома една красива, наистина красива блондинка. Беше казал на жената колко добър готвач е хлапето му. Все едно се хвалеше с безвкусен розов пръстен. А на Джейкъб поръча:
- Сготви нещо вкусно на Синди, ясно? Приготви нещо хубаво за красивата дама.
По това време Джейкъб вече прекрасно знаеше какво са Е. коли. Обаче колкото и да му се искаше да види как двайсет и четири годишната Синди повръща до смърт, или поне как повръща, не можеше съзнателно да опропасти някое ястие. Жената го похвали за неговото пиле кордон бльо, което той приготвяше не като сплесква пилешките гърди, а като реже месото на тънки ивици като спирала от ябълкова кора, за да увие с тях сиренето грюер и - по неговата рецепта - прошуто от Парма.
Малък касапин...
Малко след това тероризмът връхлетя държавата. Когато Джейкъб се записа в армията, въпросът за наклонностите и за интересите се появи, но той не се издаде, че умее да готви, за да не го пратят в кухнята на столовата за следващите четири години. Знаеше, че няма да му доставя никакво удоволствие да готви огромни количества топла храна за хиляда войници. Най-силното му желание беше да убива хора. Или да ги кара да пищят. Или и двете. Не виждаше голяма разлика между убиването на хора и на животни. Всъщност, като са замисли, всички хора бяха виновни за една или за друга простъпка, но в същото време толкова неохотно посягаме към ножа или към куршума.
Някои от нас.
Отново изгледа Карол. Беше много мускулеста, но доста бледа. Може би тренираше предимно в спортни зали или си слагаше слънцезащитен крем, докато тичаше. Предложи ѝ малко вино. Тя поклати глава. Даде ѝ вода и тя изпи половината бутилка, която той ѝ поднесе.
Второто му блюдо тази вечер щеше да бъде разновидност на картофи „Ана“. Нарязани и обелени картофи, подредени на спирала и после изпечени с масло и зехтин, с много морска сол и черен пипер. По средата щеше да сложи топка разбита сметана, която разбиваше с малко пресен кленов сироп, представете си. И накрая щеше да има черни трюфели. Това ястие приготвяше в малък чугунен тиган. Щеше да започне да приготвя картофите на печката, а после щеше да ги препече със силния си грил „Миел“.
Картофи, клен и трюфели. На кого би му хрумнало?
Добре, вече огладняваше.
Когато Джейкъб беше на двайсет и няколко, баща му почина, може да се каже, от проблеми с корема - не беше нито язва, нито рак. Четири деветмилиметрови куршума в корема.
Младият войник се закле да отмъсти, но не се получи. Много хора можеха да го убият - оказа се, че Андрю е бил замесен във всякакви измами, които би трябвало да знае, че не са добра идея в Атлантик Сити. Намирането на убийците щеше да отнеме цяла вечност. Освен това Андрю не беше толкова разочарован. Всъщност убиецът като нищо можеше да е сред гостите, които младият мъж прие у дома след погребението. Само че той устрои много по-фино отмъщение за гостите си. Главното ястие беше пене ала путанеска, пикантното ястие на доматена основа, чието име на италиански означава „в стил блудница“. Приготви го в чест на сегашната приятелка на баща си, която не беше Синди, но като нищо би могла да бъде.
Тази вечер третото ястие на Джейкъб Суон, основното му блюдо, беше специалитет. Задачата му с Морено беше трудна и той искаше да се поглези. Предястието щеше да бъде ала Вероник - приготвяше го с нарязано грозде и ситен лук, еднакво тънки, в сос beurre blanc - който той приготвяше с мъничко вино (никога не използваше оцет) заради гроздето.