През следващия половин час Сакс и Купър внимателно разопаковаха и анализираха обувките и облеклото на грите жертви, които са били в апартамент 1200 сутринта на 9 май. Всяка найлонова торбичка се отваряше над голям стерилен лист вестникарска хартия, а обувките биваха оглеждани и остъргвани за следи.
По обувките на Морено, на телохранителя му и на Де ла Руа бяха намерени влакна като тези на хотелския килим и пръст като тази по алеята и площадките пред хотела. Дрехите им съдържаха сходни следи, както и частици от скорошно хранене, вероятно закуска - бяха загинали преди обяд. Купър откри трохи от сладкиши, конфитюр и парченца бекон по дрехите на Морено и на телохранителя му, а също така бахар и някакъв неразпознаваем лютив сос по сакото на репортера. По обувките, маншетите и ръкавите на Морено и на телохранителя му имаше и следи от суров петрол, вероятно от срещата им в понеделник извън хотела, обаче на остров Ню Провидънс нямаше много рафинерии, така че вероятно бяха вечеряли до доковете. По ризата на телохранителя имаше и пепел от цигари.
Информацията беше качена на дъската и Райм я забеляза, но не се спря на нея. В крайна сметка убиецът им е бил на близо два километра, когато е изстрелял куршума. НИ 516 е бил в хотела, но дори да беше влизал в Стаята на смъртта, не бяха запазени следи.
- А сега докладът от аутопсията - каза Райм.
И тук нямаше изненади. Морено беше умрял от масивна огнестрелна рана в гърдите, а другите - от кръвозагуба, дължаща се на множество прободни рани от разлетели се парченца стъкло с различна големина, предимно три-четири милиметра широки и два-три сантиметра дълги.
Купър изследва фасовете от цигари и обвивката от бонбон, намерени от хората на Поатие на местопрестъплението, но и от тях не излезе нищо полезно. Фасовете бяха от същата марка като кутията с цигари, намерена до тялото на телохранителя, а бонбонът беше от приветствената кошница в стаята на Морено при пристигането му в хотела. Нищо чудно, че отпечатъците от пръсти, които Пуласки беше свалил, не намериха съответствие в базата-данни.
- Да минем на апартамента на проститутката Анет Бодел.
Пуласки беше свършил добра работа и беше събрал много улики покрай местата, където беше претърсвал убиецът, освен това беше взел всякакви проби, така че да елиминира следи, които не са от него. Купър изследва пробите, някои от които пусна през газовия хроматограф или спектрометъра. Накрая оповести:
- Първо, имаме гориво за двутактов двигател.
Това бяха по-малки двигатели като тези на снежните шейни или на автоматичните триони, в които смазочното масло се смесва направо с бензина.
- Може би от джет - предположи Райм. - Работила е и в магазин за морско оборудване. Следите може и да не са от нашия извършител, но ще го имаме предвид.
- И пясък - оповести лаборантът. - Плюс утайка от морска вода. - Той сравни веществата с онова, което пишеше на дъската за двете предишни местопрестъпления. - Аха, съвсем същото като онова, което Амелия е намерила в „Джава Хът“.
При тези думи Райм изви вежди.
- Аха, конкретна връзка между НИ 516 и Бахамите. Знаем, че е бил в апартамента на Анет, а аз съм деветдесет и девет процента сигурен, че е бил в „Саут Коув Ин“ на осми май. И така, нещо да го свързва с Лидия Фостър?
- Кестенявата коса - изтъкна Пуласки, - както ефрейтор Поатие описа човека от „Саут Коув Ин“, онзи, който е ходил там преди убийството на Морено.
- Предположение, а не доказателство. Продължавай, Мел.
Лаборантът се взираше през окуляра на микроскоп.
- Тук има нещо странно. Някаква оранжева мембрана. Ще я пусна през газовия хроматограф и спектрометъра.
Няколко минути по-кьсно разполагаше с резултатите от анализа.
Купър прочете:
- Докозахексаенова киселина.
- Рибено масло - оповести Райм, вперил поглед в екрана, на който се появи микроскопско изображение. - А тази мембрана, виждате ли я в горния десен ъгъл? Бих казал, че е рибен хайвер.
- Има и малко С8Н803 - каза Купър.
- Този път ме хвана натясно! - промърмори Райм.
Проверката отне трийсет секунди.
- Ванилин.
- Екстракт от ванилия?
- Точно така!
- Том! Том, ела тук! Къде си, по дяволите?
В стаята долетя гласът на болногледача:
- Какво ти трябва?