- Непривично заоблен е. Това е необичайно. Първо, голям е - деветнайсет грама и половина.
Куршум с такова тегло е около три четвърти унция. Повечето ловни и бойни оръжия, и дори снайперите стрелят с много по-малки куршуми, около дванайсет грама.
Тя измери куршума с калибромер - плосък метален диск с дупчици с различна големина.
- И е рядък калибър. Голям. Четиристотин и двайсет.
- Не е ли четиристотин и шестнайсет?
Това беше първата му мисъл, когато го видя в Стаята на смъртта. Калибър 416 беше нововъведение в куршумите за пушки, създадено от прочутата „Барет Армс“. Патронът беше разновидност на 50, използван от снайперистите по цял свят. Макар че в някои щати в САЩ 50 бяха забранени за ползване от цивилни, 416 беше законен на повечето места.
- Не, определено е по-голям. - Сакс огледа куршума с микроскоп. - И е сложен. С кух връх и пластмасов връх - видоизменен шпицер.
Не е чудно, че производителите на оръжия започват да прилагат аеродинамиката в производството на боеприпасите някъде по времето, когато се появяват самолетите. Шциперът - от немската дума за „заострен куршум“ - е разработен за далекобойните пушки. С тази си обтекаема форма той е много точен, но недостатъкът му е, че остава непокътнат, след като удари мишената, и поради това причинява значително по-малко щети от куршумите с тъп или с кух връх, които се размазват в плътта.
Някои производители на оръжие излизат с идеята да поставят остър пластмасов връх на патрон с кух връх. Върхът осигурява аеродинамичното качество на шпицера, обаче се раздробява при удар с мишената и създава възможност куршумът да се разшири.
Точно този вид куршуми беше използвал Бари Шейлс за убийството на Робърт Морено.
И като допълнение към анализа на куршума Сакс добави, че той се стеснява в задната си част като състезателна яхта, за да се намали допълнително загубата на скорост, докато лети във въздуха.
Накрая Сакс обобщи:
- Куршумът е голям, тежък и адски точен. - Кимна към снимката на местопрестъплението от убийството на Морено, проснат на дивана в Стаята на смъртта с кръв и пръснати край него тъкани. - И унищожителен.
Сакс изстърга куршума и анализира част от остатъка от изхвърленото вещество - газа и частиците, които остават след възпламеняването на барута.
- Само най-доброто - каза тя. - Капсулата е 210 с федерално качество, а зарядът е „Ходждън Екстрийм Екструдид“ - изработен за най-силно натоварване. Това е ферари на патроните.
- Кой го произвежда?
Въпросът беше важен.
Обаче проучването по интернет не даде сериозен резултат. Никой от големите производители „Уинчестър“, „Ремингтън“ или „Федерал“ не предлагаше такива патрони, и никой от търговците на дребно нямаше от въпросните патрони. Сакс обаче попадна на споменаване на загадъчните патрони в съмнителни форуми за стрелба и научи, че компания за производство на оръжия в Ню Джьрси, „Уокър Дифенс Систъмс“ е вероятният производител. От уебсайта на компанията стана ясно, че макар да не произвеждаше пушки, със сигурност произвеждаше шпицер .420 с пластмасов връх и стеснена задна част.
Сакс погледна към Райм.
- Продават само на армията, на полицията и на федералното правителство.
Първата цел беше изпълнена - бяха установили какво представлява куршумът. Сега екипът трябваше да намери от какво оръжие беше изстрелян той.
- Най-напред - попита Райм - какъв тип е бил снайперът: полуавтоматичен, автоматичен, с надлъжно плъзгане на затвора, с троен изстрел? Какво мислиш, Сакс?
- Снайперистите никога не използват пълна автоматика или троен изстрел - трудно могат да компенсират повтарящия се откат на голямо разстояние. Ако е с плъзгащ се затвор, няма да е стрелял три пъти. Ако първият изстрел не попадне в целта, целта ще е предупредена и ще се укрие. Според мен оръжието е било полуавтоматично.
- Не може да е толкова трудно да го открием - каза Селито.
- Сигурно само една или две пушки на света могат да стрелят с такива патрони. Доста са уникални.
- Доста уникални - изсумтя Райм с леден сарказъм. - Все едно да позабременееш.
- Линк - отговори бодро Селито, - някога мислил ли си да преподаваш в средно училище? Сигурен съм, че децата адски ще те харесат.
В основни линии той беше прав, но Райм го знаеше, разбира се. Колкото по-рядък е куршумът, толкова по-малко са оръжията, които стрелят с него. Така ще е по-лесно оръжието да бъде идентифицирано и по-лесно да го проследят до Бари Шейлс.
Двете особености на куршума, които го свързват с оръжието, от което е изстрелян, са калибърът, който вече знаеха, и нарезите.