Выбрать главу

Всички съвременни огнестрелни оръжия имат спираловид­ни нарези, които карат патрона да се върти и така да улучва по-точно мишената. Тези нарези се наричат бразди и ги има и на пушките, и на пистолетите. Производителите на оръжия ги използват в различни конфигурации в зависимост от вида на оръжието, от патрона, който трябва да изстреля, и от целта. Въртеливото движение може да изпрати патрона по часовни­ковата стрелка или обратно на нея, а също така по-бавно или по-бързо в зависимост от това колко пъти патронът се завърта в цевта.

Оглед на куршума показа, че оръжието на Бари Шейлс е за­въртало патрона обратно на часовниковата стрелка през двай­сет и пет сантиметра.

Райм знаеше, че това е необичайно - обикновено спиралата е по-гъста, в съотношение 1:7 или 1:8.

-      Следователно цевта е дълга, нали така? - попита Райм Купър.

-      Аха. Много дълга. Странно.

Като се има предвид редкият калибър и набраздяването, обикновено би било лесно да изолират марки полуавтоматич­ни оръжия с такива характеристики. Балистичните бази-данни съпоставят цялата тази информация и просто компютърно тър­сене дава резултати за броени секунди.

Само че в този случай нищо не беше нормално.

Сакс вдигна поглед от компютъра си и каза:

-      Нито едно съвпадение. Няма данни за производител на та­кова оръжие.

-      Можем ли да кажем още нещо за оръжието? - попита Райм. - Погледнете снимките от местопрестъплението, тялото на Морено. Вижте дали това няма да ни подскаже нещо.

Лаборантът бутна очилата си още по-нагоре на носа и разгледа снимките. Ако някой можеше да получи прозрение, това беше Мел Купър. Детективът работеше активно в На- ционалната асоциация по разпознаване, която беше на почти сто години и имаше възможно най-високите сертификати, ко­ито човек можеше да получи в областта: по криминология, по анализ на следи от гуми и обувки, по съдебна фотография, по пръстови отпечатъци, по латентни отпечатъци, както и по анализ на пръските кръв - личен обект на интерес за Купър и за Райм.

Той разчиташе снимките от местопрестъпление, както лекар разчита рентгенова снимка. И ето че сега каза:

-      А, погледнете това, вижте как се е разляло. - Докосна снимката, като показа кръвта и късчетата плът и кост по дивана и на пода зад него. - Стрелял е от две хиляди мегра, нали?

-      Приблизително - каза Райм.

-      Амелия, каква обикновено е скоростта на толкова голям куршум?

Тя вдигна рамене:

-      Излита от дулото с осемстотин и двайсет метра в секунда най-много. Скоростта при удар? Бих казала максимум петсто­тин и петдесет метра в секунда.

Купър поклати глава.

-      Този куршум е летял с повече от деветстотин метра в се­кунда, когато е уцелил Морено.

-      Наистина ли? - възкликна Сакс.

-      Напълно съм сигурен.

-      Бързо, много бързо. Което потвърждава, че пушката е има­ла много дълга цев и куршумът е бил много мощен. Обикно­вено куршум с тези размери има около двайсет и седем грама взривател. Обаче за тази скорост допускам два пъти повече, а това означава подсилена цевна кутия.

Цевната кутия е онази част от оръжието, която държи патро­на за стрелба. Тя е по-дебела от цевта, за да издържа на напре­жението от разширяващите се газове, така че оръжието да не се взриви, когато стрелецът дръпне спусъка.

-      Някакви изводи?

-      Да - каза Сакс. - Този Бари Шейлс или някой от НРОС е направил снайпера сам.

Райм се свъси.

-      Значи няма начин да проследим продажба или сериен но­мер на оръжието до НРОС или до Шейлс. По дяволите!

Третата му цел, да свърже куршума с Шейлс чрез оръжието, току-що се беше усложнила значително.

-      Все още чакаме информационните служби да се произне­сат след събирането на данни. Може би ще намерят сведения, че Шейлс е купувал отделни части или инструменти.

-      Е, да видим какво ще ни каже гилзата - сви рамене Райм.

-      Мел, какви са отпечатъците?

Всъщност отпечатъците от пръсти се съхраняват след по­лета на куршума във въздуха, през тяло и дори понякога през стена.

Стига Бари Шейлс да беше докоснал куршума с пръсти. Ко­ето надали бе станало. Сакс си беше сложила предпазни очила и оглеждаше куршума на лампа с ултравиолетова светлина.

- Няма.

-      А микроследи?

Сега пък Купър изследваше куршума.

-      Малко стъклен прах от прозореца. - След това отстрани с пинцети миниатюрни частици от материала. Внимателно ги разгледа под микроскоп.

-      Растителност - заключи Райм, гледайки екрана.