Флиртаджията, който я придружаваше, явно се мъчеше да измисли как да я покани на среща, обаче нищо не му хрумна. Обърна се и си тръгна.
- Заповядайте, той ще ви приеме - покани я асистентката.
Когато пристъпи в кабинета на Хари Уокър, Сакс не сдържа усмивката си. Един производител на оръжие би трябвало да има тясно лице, да не се усмихва и да гледа подозрително и дори садистично, щом кроиш начини да продаваш оръжие на Русия, като същевременно пращаш по нещо и на чеченските терористи. Шефът на „Уокър Дифенс“ обаче беше закръглен и подобен на херувимче шейсет и пет годишен мъж, който седеше по турски на пода и сглобяваше розов велосипед с три колела.
Уокър носеше бяла риза, издута на корема му, и жълто-кафяви официални панталони. Вратовръзката му беше на червено и синьо райе. Усмихна ѝ се непринудено и се надигна - с известно усилие. В едната си ръка стискаше отвертка, а в другата - инструкции за сглобяване.
- Детектив Сакс. Аманда?
- Амелия.
- Аз съм Хари.
Тя кимна.
- За внучката ми - хвърли той поглед към колелото. - Завършил съм Масачузетския технологичен институт. Разработил съм двеста патента за сложни оръжейни системи, обаче мога ли да сглобя един детски велосипед? Доста трудно.
Частите бяха подредени на пода и по тях бяха залепени листчета.
Сакс каза:
- Аз ремонтирам коли, но накрая винаги ми остава по някой болт, гайка или крепежен елемент. Обаче колата си върви и без тях.
Той остави инструментите и инструкциите върху бюрото си и седна зад него. Сакс се настани на стола, на който той я покани с жест.
- Е, с какво мога да ви бъда полезен? - Той все още се усмихваше - досущ като мениджъра, който я беше придружил по коридора, само че Уокър не флиртуваше. Неговата усмивка беше едновременно любопитна и предпазлива.
- Вие сте един от най-старите производители на патрони и на оръжейни системи в страната.
- Според Уикипедия, така че защо да отричам.
Сакс се облегна на удобния стол - също кожен, бежов. Погледна снимките на стената - някакви мъже на стрелбище, вероятно от времето на Първата световна война.
- Компанията е основана от моя прадядо - осведоми я той. - Забележителен човек. Много ми се иска да го познавах, но е умрял, преди да се родя. Изобретил е откатната система на автоматичните оръжия. Разбира се, още половин дузина други изобретатели са сторили същото, обаче той пръв се добрал до патентното ведомство. Прадядо ми обаче произвеждат най-добрите, най-ефикасните модели.
Сакс не знаеше за приноса на Уокър старши, но се впечатли. Има няколко начина едно оръжие да стреля многократно, но откатната система е най-популярният от тях. Умелият стрелец може да изстрелва куршум през няколко секунди с пушка със затвор. Модерното автоматично оръжие обаче изстрелва деветстотин патрона в минута, а някои редки модели - още повече.
- Запозната ли сте с оръжията? - попита я Хари.
- Стрелям като хоби.
Той я изгледа внимателно.
- Какво мислите за Втората поправка?
Предизвикателен въпрос.
Сакс не се поколеба:
- Отворена е за тълкуване - милицията срещу личните права.
Кратката Втора поправка на Конституцията гарантираше правото на членовете на милицията да носят и да притежават оръжие. Не посочваше изрично, че всички граждани имат това право.
- Чела съм бележките на Джордж Мейсън - продължи Сакс - и лично аз смятам, че намерението му е било да става дума изключително за милицията. - Тя вдигна ръка, когато Уокър се опита да я прекъсне. - Обаче после той добавя: „Кои са в милицията? Сега те са целият народ с изключение на неколцина държавни служители.“ Което означава, че правото е на всеки - навремето всеки гражданин потенциално е бил член на милицията.
- Съгласен съм с вас! - грейна Уокър. - Между другото, цитатът ви е почти буквален. Така че не ни ограничавайте правата - кимна той.
- Не бързайте толкова - лукаво додаде Сакс. - Това не е краят на спора ни.
- Така ли?
- Конституцията ни дава много права, но дава и на Конгреса възможността да ги регулира по много различни начини. Трябва да имате нужния документ, за да карате кола, да пилотирате самолет или да продавате алкохол. Не може да гласувате, преди да навършите осемнайсет. Защо да не е нужно разрешително и за носенето или използването на оръжие? За мен това не е проблем. И изобщо не влиза в противоречие с Втората поправка.
Уокър ѝ отговори щастливо, явно наслаждавайки се на спора им:
- А, но, разбира се, ако си извадим разрешително, Вашингтон ще знае къде са оръжията и ще може да дойде посред нощ и да ги вземе. Нима не се нуждаем от оръжията си, за да им попречим да го направят?