Выбрать главу

Сакс отговори на удара с удар:

-      Вашингтон има ядрени бойни глави. Ако искат оръжията ни, ще ги вземат.

-      Да, и това е вярно - кимна той. - Е, отклонихме се. С какво мога да ви помогна?

-      Намерихме куршум на едно местопрестъпление.

-      Един от нашите, допускам.

-      Вие сте единствената компания, която произвежда .420 шпицер със задно стесняване, нали?

-      А, новите ни патрони за снайпери! Много хубав патрон. По-добър от нашите .416, ако ме питате. Дяволски бърз! - После се смръщи, видимо объркан. - И е замесен в престъпление?

-      Точно така.

-      Не продаваме свободно. Само на правителството, на ар­мията и на полицейските спецчасти. Не знам как престъпник би могъл да се докопа до такова нещо. Къде точно е местопрес­тъплението?

-      На този етап не мога да ви кажа.

-      Разбирам. И какво ви интересува?

-      Нужна ми е малко информация. Опитваме се намерим пушката, от която е изстрелян патронът, но не успяваме. Допус­каме, че се прави по поръчка.

-      Точно така. Патроните са твърде големи, за да бъдат из­стрелвани с модифицирани обикновени модели. Повечето стрелци сами намират кой да им изработи оръжието. Неколци­на ги изработват сами.

-      Познавате ли някого, който го прави?

-      На този етап не мога да кажа - лукаво се подсмихна той.

Сакс се засмя.

-      Сигурно същото важи и за информацията относно клиен­тите, на които продавате такива патрони?

Уокър стана сериозен.

-      Ако някой е проникнал в наш склад - кимна той към съ­седните сгради - и патроните са използвани за извършването на престъпление, с радост ще ви помогна. Обаче не мога да ви дам информация за клиентите ни. В договорите ни има клау­зи за поверителност и в повечето случаи има и допълнителни изисквания, свързани с националната сигурност. Ако ви дам информация, това ще е равносилно на престъпление. - Той се угрижи. - Може ли да ми кажете какво се е случило? Убийство ли е било?

Сакс се позамисли и отговори:

- Да.

Изражението на Уокър не се промени.

-      Много съжалявам. Искрено. Не ни се отразява добре, ко­гато някой злоупотребява с наш продукт и се случва трагедия.

Което не означаваше, че той ще ѝ помогне. Уокър се изправи и протегна ръка.

Сакс също стана.

-      Благодаря ви за отделеното време.

Уокър взе отвертката и инструкциите за сглобяване и се вър­на при колелото. Усмихна се и взе един болт:

-      Ако човек си купи „Харли-Дейвидсън“, го получава вече сглобен.

-      Успех с колелото, господин Уокър. Обадете ми се, ако се сетите за нещо, моля ви - подаде му тя визитната си картичка, макар че той сигурно щеше да я изхвърли, преди Амелия да стигне до фоайето.

Нямаше значение.

Сакс разполагаше е всичко необходимо.

61.

В тъмния салон на Райм, където миришеше на находки, из­горени и превърнати в уличаващи веществени доказателства от газовия хроматограф, Сакс свали сакото си и вдигна брошурата от „Уокър Дифенс“.

Рон Пуласки я забоде на бялата дъска. Лъскавата хартия се нареди точно до заповедта за убийството.

-      Е, как изглеждаше? - попита Райм.

-      Доста ниска, скрита между две сгради, но я видях от ка­бинета на Уокър. Имаше ветропоказател в единия край и нещо като малък хангар в другия.

Мисията на Сакс нямаше нищо общо с получаването на ин­формация за клиентите или на имената на хората, произвеждащи далекобойни оръжия, която Райм знаеше, че Уокър няма да издаде. Задачата ѝ беше да се осведоми максимално добре за продуктите на компанията - да научи повече, отколкото казваше двусмисле­ният му и наперен уебсайт. И най-важното - да провери дали там има асфалтово или бетонно платно, което може да се използва като писта. В това отношение „Гугъл Ърт“ не им помогна.

-      Отлично - каза Райм.

А що се отнася до другите продукти, и те бяха точно каквито се беше надявал - инструменти и прибори за насочване, навига­ционни и контролни системи, плюс амуниции.

-      Жироскопи, джипиес системи, радари със синтетична апертура, такива неща - обясни Сакс.

Криминалистът прегледа брошурата.

-      Добре, имаме отговори - бавно рече. - Случаят отново е в релси. Бари Шейлс е убил Робърт Морено. Просто е бил малко по-далеч от мишената, а не на две хиляди метра. Всъщност е бил тук, в Ню Йорк, когато е дръпнал спусъка.

Селито поклати глава:

-      Трябваше да се досетим. Шейлс не е служил в пехотата или спецчастите. Служил е във военновъздушните сили.