Выбрать главу

Според теорията на Райм, вече подкрепена от събраните от Сакс сведения, Бари Шейлс е управлявал самолет дистанционно.

-      Знаем, че кодовото му име е Дон Брънс и че той е човекът, убил Морено. Данните сочат, че е бил в офиса на НРОС в деня, когато Морено е умрял. Би трябвало да е управлявал самолета от някакъв контролер пулт там. - Замълча и се намръщи. - О, по дяволите, точно това е Стаята на смъртта, за която споменава ЗСЗ. Не е хотелският апартамент, където е застрелян Морено, а е пултът за управление на самолета или както там се нарича, където седи в действителност пилотът.

Сакс кимна към брошурата:

-      Уокър произвежда тези патрони, произвеждат също мер­ници, системи за стабилизация, радари и навигация. Те са по­строили или са въоръжили специализиран безпилотен самолет, който стреля със снайпер.

-      Добре, сега вече всичко се връзва - каза Райм. - Кой е единственият проблем на ударите от самолет с дистанционно управление?

-      Косвените жертви - каза Сакс.

-      Именно. Ракетата убива терористите, но избива и невинни хора. Много лошо за имиджа на Америка. НРОС се свързва с „Уокър Дифенс“, за да създадат безпилотен самолет, който да сведе до минимум невинните жертви. И използва прецизна пушка с много голям патрон.

-      Обаче са сгафили - обади се Селито. - Имало е невинни жертви.

-      Убийството на Морено е било такава случайност - каза Райм. - Кой да предположи, че счупеното стъкло може да е смъртоносно?

Селито се засмя.

-      Знаеш ли, Амелия, имаше право. Патронът наистина е за милиони. Буквално. По дяволите, като имам предвид колко струва един безпилотен самолет, сигурно патронът струва де­сет милиона.

-      Как се досети? - попита Нанс Лоръл.

-      Да се досетя ли? - язвително попита Сакс.

Райм обаче не се нуждаеше от защита. Беше страшно дово­лен от заключението си и с радост обясни:

-      Дърветата. Замислих се за дърветата. По куршума има микроследи от листата на отровен дъб. Видях дървото пред апартамента в хотела. Всичките му клони бяха окастрени на височина около седем метра, защото от хотела искали да пред­пазят гостите си да докосват листата. Следователно куршумът е улучил Морено от много остър ъгъл, вероятно четирийсет и пет градуса. Твърде остър дори за стрелец на сушата, който трябва да се цели по-високо, за да коригира гравитацията. Сле­дователно куршумът е дошъл от въздуха. Ако Шейлс е стрелял през дърветата, значи е използвал някаква инфрачервена радарна прицелваща система, за да вижда Морено през листата. Любопитно ми беше дали по куршума има замърсяване - от изпаренията и от гадостите във въздуха над ивицата суша. По нагорещения куршум биха полепнали доста микроследи. Оба­че нямаше.

-      Между другото, Линкълн, наричат се безпилотни самоле­ти, а не самолети с дистанционно управление.

-      Благодаря ти за уточнението. Прецизността е изключител­но важна. Ти си съкровищница от познания.

- „Дискавъри“.

Райм се засмя и продължи:

-      Освен това обяснява защо водолазите на Майкъл Поатие не откриха никакви гилзи. Те са в открито море. Или пък оста­ват в самолета. Така, така. Напредваме.

-      Освен това е бил много по-близо, не на две хиляди метра. На това се дължи високата скорост на куршума.

-      Безпилотният самолет надали е бил на повече от двеста-триста метра, за да произведе толкова точен изстрел. Хората на земята вероятно не са го забелязали. Имал е камуфлаж - като хамелеон. А двигателят вероятно е бил малък - двутактов, нали помните? Със заглушител, за да не се чува.

-      И е излетял от пистата на Уокър в Ню Джърси, така ли? - попита Пуласки.

Райм поклати глава:

-      Пистата е само за тестване на безпилотните самолети. Си­гурен съм. НРОС биха го изстреляли от военна база възможно най-близо до Бахамите.

Лоръл започна да рови из бележките си:

-      Има база на НРОС близо до Маями. - Тя вдигна поглед. - До военновъздушната база в Хоумстед.

Сакс потупа брошурата:

-      Уокър има офис наблизо. Сигурно за сервиз и техническа поддръжка.

След това отсеченият глас на Лоръл добави:

-      Помните ли какво каза Линкълн по-рано? - говореше на всички.

-      Да - отвърна Селито, разбърквайки енергично кафето си, като че ли така щеше да стане по-сладко, защото си беше сло­жил само половин пакетче захар. - Вече не ни трябва обвине­нието в заговор. Бари Шейлс е бил в Ню Йорк, когато е дръпнал спусъка. Което означава, че извършеното престъпление е убий­ство от втора степен. И Мецгьр е съучастник.

-      Много добре, детектив, точно така - потвърди Лоръл, все едно е учителка, която хвали ученик в час.