Пушекът прави човек неразумен.
Бостън прекъсна мислите му:
- Не смяташ ли, че трябва да алармираме още някой?
Да алармираме - Мецгьр мразеше този израз. Все едно, ако се стреснеш, ще можеш да избегнеш огромното нещо, което лети към теб! По-скоро трябва да се каже „да отвориш очите на някого“.
- Този път не. - Вдигна поглед и видя Рут на прага. Защо не беше затворил вратата, по дяволите? - Да?
- Шрив, от отдел „Операции“ са.
На телефона на Мецгьр светеше червена лампичка. Не беше забелязал. Сега пък какво? Изпъна показалец към Бостън и вдигна:
- Мецгьр.
- Сър, Рашид е при нас.
Оперативният служител беше по-млад дори от Мецгьр и гласът му го показваше. Изведнъж Пушекът изчезна. А с него изчезнаха Нанс Лоръл, Линкълм Райм и буквално всички пречки в живота му. Рашид беше следващата набелязана мишена на опашката на специалните заповеди след Морено. Мецгьр отдавна го преследваше.
- Къде?
- В Мексико е.
- Значи такъв му е планът. Негодникът се приближи повече, отколкото мислехме.
- Хлъзгав е, сър. Намира се на временно място, в скривалище в картела „Матаморос“ в Рейноса. Не разполагаме с много време. Да препратя ли подробности на центъра в Тексас и на Наземните контролни станции?
- Да.
- Сър, знаете ли, че ЗСЗ е променена във Вашингтон? - попита служителят от отдел „Операции“.
- В какво отношение? - попита той притеснен.
- Оригиналната заповед свеждаше невинните жертви до минимум, но не ги забраняваше. А тази ги забранява. Одобрението се анулира, ако пострада още някой, дори ако е ранен.
Анулира се...
„Това означава, че ако някой бъде убит с Рашид, ако ще да е заместник-командващият на „Ал-Кайда“, който тъкмо се кани да натисне копчето за ядрената бомба, ще съм действал извън правомощията си.
Прецакан съм.“
Нямаше значение, че щеше да умре един пълен задник, а хиляди невинни хора ще бъдат спасени. Може би това беше свързано със съвещанията за „бюджета“.
- Сър?
- Разбрано. - Прекъсна връзката и съобщи новината на Бостън.
- Рашид ли? Мислех, че този кучи син ще се крие в Сан Салвадор до нападението. Подкупва членовете на бандата „Мара Салватруча“ - така наречените МС-13 - за защита. Има някакво място в Шести район, близо до Сояпанго. Ако искаш никой на света да не може да те намери, трябва да отидеш там.
Никой не познаваше Централна Америка като Спенсър Бостън.
На екрана на компютъра му се появи флагче. Мецгьр отвори кодираните си имейли и прочете ЗСЗ там, смъртната присъда за Ал-Барани Рашид, съществено променена. Препрочете я и добави електронния си подпис и ПИН-кода си, одобрявайки убийството.
Подобно на Морено този мъж беше роден в САЩ емигрант, живял в Северна Африка и в държавите от Залива допреди няколко месеца.
От няколко години фигурираше в списъка на наблюдаваните, но само неофициално, не се смяташе за активен риск. Не беше направил нищо явно, което може да бъде доказано. Но беше толкова антиамерикански настроен, също като Морено. Не го бяха виждали в компанията на групи, активно ангажирани с терористични действия.
Мецгьр се спусна надолу и прегледа анализа на разузнаването, съпътстващ редактираната ЗСЗ, докато обясняваше на Бостън подробностите. Рашид се намираше в малкото градче Рейноса в Мексико, на тексаската граница. Американските разузнавателни активи, които НРОС използваше там, смятаха, че Рашид е в града, за да се запознае с високопоставен представител на най-големия мексикански северозападен картел. Терористите бяха започнали да работят в тясно сътрудничество с картелите по две причини: за да насърчат притока на наркотици в САЩ в подкрепа на идеологията си за подриване на западното общество и понеже картелите бяха невероятно добре оборудвани.
- Той ли ще се справи?
- Разбира се.
Той. Брънс. Шейлс. Най-добрият им състезател. В момента Мецгьр му изпращаше съобщение и му нареждаше да се яви в Стаята на смъртта.
Мецгьр завъртя компютъра и двамата с Бостън разгледаха изображенията от наземното наблюдение и от сателитите. Скривалището в Рейноса беше прашно едноетажно ранчо, доста голямо, с избеляла светлокафява боя и яркозелени первази на прозорците. Намираше се насред песъчлив парцел от един акьр. Всички прозорци бяха с решетки и затъмнени. Колата, ако имаше такава, вероятно беше прибрана в гаража.
Мецгьр прецени положението:
- Трябва да изпратим ракета. Няма визуален контакт за ПДБ.
Програмата за далекобойните пушки, при която специално конструиран снайпер биваше монтиран на безпилотен самолет, беше творение на Мецгьр. ПДБ беше главната операция на НРОС. Постановката постигаше две цели - драстично намаляваше риска от невинни жертви, каквито обикновено имаше при ракетите. Освен това предоставяше на Мецгър възможност да изтреби много повече врагове. Човек трябва да подхожда критично към ракетните снаряди, освен това нямаше почти никакво съмнение откъде идва един „Хелфайър“ - от американските военни, от ЦРУ или от друга разузнавателна служба. Обаче един изстрел с пушка? Стрелецът можеше да е всеки. Подхвърляш малко сведения за стрелец, който работи за опозиционната политическа партия, за терористична група или за, да кажем, южноамерикански картел, и местните власти и пресата надали ще търсят другаде. Жертвата може да е застреляна дори от ревнив съпруг.