- Чрез въздушния контрол във Флорида и на Бахамите - обади се Сакс.
- Добре.
Сакс звънна на връзката си при федералните, Фред Делрей, с тази молба и проведе дълъг разговор с него. Най-сетне приключи.
- Фред ще се обади на Федералната авиационна служба тук и на Бюрото по гражданка авиация в Насау. Обаче ми даде друга идея - затрака тя на компютъра си.
Райм не виждаше съвсем ясно. Като че ли Сакс разглеждаше някаква карта.
- Такаааа - прошепна тя.
- Какво? - зачуди се той.
- Фред предложи да се опитаме да видим самата Стая на смъртта.
- Моля? - попита Селито. - Как?
Явно с „Гугьл“. Сакс се усмихна. Беше извикала на екрана сателитна снимка на централата на НРОС в центъра на Манхатън. Зад сградата имаше паркинг, отделен от улицата с внушителна на вид ограда и с кабинка на пазач. В ъгъла се виждаше голяма четвъртита постройка, подобна на огромен контейнер - каквито има по доковете и по магистралите, теглени от тирове. До нея се издигаше триметрова антена.
- Според Фред това е наземната контролна станция. НКС. Твърди, че повечето безпилотни самолети се управляват от такива портативни съоръжения.
- Стаята на смъртта - изрече Мел Купър.
- Идеално. - Лоръл се обърна рязко към Сакс: - Принтирай ги, ако обичаш.
Райм забеляза как Амелия настръхна, поколеба се и после с палеца и с единия си пръст със засъхнала точица кръв под нокътя натисна силно копче на клавиатурата. Принтерът започна да бълва страници.
След като документът беше разпечатан, прокурорката го взе от принтера и го добави към папките си.
Телефонът на Сакс избръмча.
- Пак е Фред - оповести тя и натисна копчето на високоговорителя.
- Фред, не обиждай никого - обади се Райм.
- Чувам те. Е, захванали сте се с интересен случая. Ей, да виждате странни самолетчета да кръжат пред прозорците ви? Не е ли по-добре да спуснете щорите?
Райм увери Делрей, че шегата му не се е получила толкова забавна, колкото се е надявал, предвид умението на Бари Шейлс да изстрелва куршуми за милиони.
- Добре, ето какво ни казват радарите. Изпращам ви изображения. Сутринта на девети май открихме малък самолет без транспондер да лети на изток над Атлантика, южно от Маями.
- Където е вьздушната база в Хоумстед - изтъкна Селито.
- Прав си. Самолетът няма летателен план и се движи много бавно - с около сто и осемдесет километра в час. Което е типичната скорост за безпилотен самолет. Следите ли ми мисълта?
- Да, Фред, продължавай.
- Така, от Насау до Маями разстоянието е около двеста и деветдесет километра. Точно един час и петдесет и две минути по-късно въздушният контрол прихваща малък самолет без транспондер да се издига в обсега на радара на около сто и осемдесет метра. - Делрей направи пауза. - И после спира.
- Спира ли?
- Решили, че е блокирал поради загуба на скорост, но не изчезнал от радара.
- Кръжал е - отбеляза Райм.
- И аз така предполагам. Решили, че като няма транспондер, самолетът е свръхлек - от онези сглобени у дома модели, които понякога просто се реят като птици на насрещния вятър. Не се намирал в контролирано въздушно пространство, затова не му обърнали повече внимание. Часът бил единайсет и четири преди обяд.
- Морено е застрелян в единайсет и шестнайсет - отбеляза Сакс.
- В единайсет и осемнайсет самолетът се обръща и излиза от обсега на радара. Два часа и пет минути по-късно малък самолет без транспондер навлиза в американското въздушно пространство и се насочва към Маями.
- Това е нашето момче - оповести Райм. - Благодаря ти, Фред.
- Късмет. И забравете, че изобщо ме познавате.
Щрак.
Не беше безспорно доказателство, но подобно на всички други елементи по случая беше стабилна тухла в стената от доказателства за вината на заподозрения.
Някой се обади на Нанс Лоръл. Друг на нейно място би кимнал или би подсказал с изражението си какво му казват, обаче напудреното ѝ лице беше като маска. После тя затвори.
- Има проблем с друг мой случай. Трябва да отида да разпитам един затворник. Няма да се бавя. Иска ми се да остана, но трябва да се погрижа за това.
Прокурорката събра нещата си и излезе.
Телефонът на Сакс също звънна. Докато слушаше, тя си нахвърли бележки.
Райм отново се зае да разглежда белите дъски.
- Трябва ми още - оплака се той. - Нещо, което да докаже, че Шейлс е управлявал самолета от разстояние.