- Поискай и ще ти се даде - обади се Амелия Сакс.
Той изви вежда.
- Имаме сведение за информатора. Ако някой може да докаже, че Бари Шейлс е бил в Стаята на смъртта на девети май, това е той.
* * *
Сакс с радост съобщи, че служителите на капитан Майърс, които разговаряли с посетителите на „Джава Хът“, когато информаторът качил ЗСЗ в интернет, са открили свидетели.
Нейният компютър сигнализира и тя погледна към екрана.
- Входящо - оповести Сакс.
Селито се засмя дрезгаво:
- Неуместна формулировка при дадените обстоятелства.
Тя отвори приложението.
- Днес хората плащат много повече с кредитни или дебитни карти. Дори ако сметката е три-четири долара. На нас това ни помага обаче. Полицаите са говорили с всички, които са плащали към един часа на обяд на единайсети. В повечето случаи нищо, обаче един от тях имал снимки. - Тя принтира приложените снимки. Не бяха ужасни, но не бяха и с висока резолюция. - Би трябвало това да е нашият човек. - Прочете и коментара на полицая. - Фотографът е турист от Охайо. Снимал жена си, която седяла срещу него. Отзад се вижда мъж, доста неясно, защото се е извърнал бързо и е вдигнал ръка да скрие лицето си. Разпитали туристите дали са го видели добре. Не са, а останалите клиенти и момичетата на бара не са му обърнали внимание.
Райм погледна снимката. През две маси зад усмихнатата жена седеше вероятният информатор. Бял. Добре сложен, със син костюм - странен цвят, малко по-светъл от тъмносиньото. Носеше бейзболна шапка - подозрително предвид деловото облекло, - но, изглежда, косата му беше светла. Пред него беше отворен голям лаптоп.
- Той е - каза Сакс. - Има айбук. - Беше свалила снимки на всички модели.
- Костюмът не се връзва. Евтин е - отбеляза криминалистът. - Виждаш ли и пакетчетата „Спленда“ на масата заедно с бъркалката? Потвърждават, че е нашият човек.
- Защо? - попита Селито. - И аз използвам подсладител.
- Нямам предвид веществото, а факта, че е на масата. Повечето хора си слагащ захар и мляко на помощната масичка и изхвърлят празните Пакетчета и бъркалките. Така масата им остава по-чиста. А той си носи пликчето със себе си. Не е искал да оставя следи от допир.
Повечето предмети, дори хартиените, задържат ясни отпечатъци от пръсти в заведенията за хранене благодарение на мазнината в ястието.
- Можеш ли да кажеш още нещо за него? - попита Пуласки.
- Ти ми кажи, новобранец.
- Виж как държи дясната си ръка, с обърната нагоре длан като купичка? - каза младият полицай. - Може би се кани да изпие някакво лекарство. Възможно е да има главоболие или да го боли гърбът. Чакай, това там не е ли кутийка? Отстрани на масата?
Май наистина беше. В синьо и златисто.
- Добре, мисля, че си прав - съгласи се Райм. - И обърнете внимание, че е в кафене, а пие чай - пликчето върху салфетката? Не е необичайно, но разумен извод би бил, че го боли стомах. Проверете кои лекарства против киселини, стомашен рефлукс или лошо храносмилане се продават в опаковки с два цвята.
След малко Купър докладва:
- Може да е най-силният зантакс. Трудно е да се каже.
- Не ни трябват никакви категорични отговори - тихо отбеляза Райм. - Трябва ни посока. Явно има стомашни проблеми.
- Причината може да е стресът от издаването на поверителна информация - предположи Мел Купър.
- Възраст? - зачуди се Райм.
- Не мога да определя - отговори младият полицай. - По какво личи?
- Не те карам да правиш акробатики, новобранец. Виждаме, че е набит, предполагаме, че има стомашни проблеми. Косата му може да е светла, но може и да е прошарена. Консервативно облекло. Основателно е да допуснем, че е на средна възраст.
- Да, разбира се.
- И позата му. Безупречна е, а не е млад. Подсказва, че е бил военен. Или пък още е в армията, просто е с цивилни дрехи.
Докато се взираха в снимката, Сакс се питаше: „Защо си разтръбил за тази заповед? Какво ти носи това?“
Човек със съвест...
„Какъв си ти - патриот или изменник?“
Запита се също: „И къде си, по дяволите?“
Някой звънна на Селито. Сакс забеляза, че той се свъси. Огледа другите в стаята, после се извърна.
- Какво? - попита шепнешком. - Това е откачено. Не може да ми кажеш само това. Трябват ми подробности.
Всички бяха вперили погледи в него.
- Кой? Кого да познавам? Добре, разбери и ме осведоми.
Прекъсна разговора и погледът му към Сакс, но не право в нея, издаде, че тя е била темата на разговора.
- Какво, Лон?
- Да излезем навън - кимна той към коридора.