Миришеше на дезинфектант, на боя и на урина.
Сакс мина покрай първите няколко стаи, които бяха празни. Надникна през мръсното стъкла на пета стая и видя мъж с вериги и оранжев гащеризон да седи срещу Лоръл на закована за пода маса. В ъгъла стоеше надзирател, едър мъж с лъснало от пот обръснато почти бяло теме. Ръцете му бяха скръстени и той гледаше затворника, както биолог наблюдава отровна, но мъртва буболечка.
Вратите се заключваха сами - за да ги отвориш и от двете страни, ти трябва ключ, затова Сакс потропа с разперена длан.
Явно и това направи рязко, защото всички в стаята се стреснаха и се обърнаха. Надзирателят нямаше оръжие, но ръката му се спусна към лютивия спрей на колана му. Видя Сакс, явно позна, че е ченге, и се отпусна. Затворникът изгледа Сакс с присвити очи и изражението му от озадачено стана жадно.
Сексуално престъпление, заключи Сакс.
Лоръл леко стисна устни.
Тя се изправи. Надзирателят отключи вратата, пусна прокурорката да излезе, после отново заключи и продължи да наблюдава бдително.
Жените се отдръпнаха в дъното на коридора, далеч от вратата.
- Имаш ли нещо за Мецгър или за Шейлс? - попита Лоръл.
- Защо питаш мен? - сряза я Сакс. - След като вече не съм в уравнението.
- За какво говориш, детектив? - попита прокурорката е равен глас.
Не започна с новината, която току-що ѝ беше съобщил Селито - отстраняването. Представи хронологията.
- Свалила си името ми от всички докладни, от всички имейли. Заменила си моето име със своето.
- Не съм...
- Готова си на всичко, за да те изберат, нали, законодателке Лоръл?
Сакс извади копието, което беше направила на тайните папки на Лоръл, и го тикна под носа ѝ. Беше петиция Лоръл да бъде включена в бюлетината за избор на законодателно събрание в нейния избирателен район. Събранието беше по-нисшата законодателна инстанция в Ню Йорк.
- А! - сведе поглед прокурорката.
Спипах те!
Обаче след секунда отново спокойно впери поглед в лицето на Сакс.
- Свалила си ме от официалните документи, за да си припишеш заслугите. Това ли означава за теб този случай. Нанс? Искаш шумен случай, за да предизвикаш сензация в медиите. Няма значение, че НИ 516 е изтезавал невинна жена. Той не ти трябва. Трябва ти най-висшият държавен служител, до когото можеш да се добереш. И за да си сигурна, че ще стане така, ме пращаш да обикалям града и да ровя за Морено. И прибра всичко важно за случая, сложи си името и си приписа заслугите.
Заместник-прокурорката обаче изглеждаше напълно невъзмутима.
- Случайно да си видяла заявлението ми да бъда включена в изборите?
- Не, не се налага. Имам това - петицията с подписите - вдигна Сакс фотокопието.
- Петицията съпровожда заявлението - поясни другата жена. - Дори да имаш петиция, трябва и заявление.
Сакс усети как я пробожда едно познато усещане, мъчителното притеснение, че е пропуснала нещо на местопрестъплението. Нещо важно. Замълча.
- Няма да се кандидатирам.
- Петицията...
- Да, петицията е подадена, но си промених мнението. Изобщо не съм подавала заявление.
Отново мълчание.
- Да, исках да се кандидатирам за демократите, обаче от партията прецениха, че съм прекалено твърдоглава. Подадох петиция да се кандидатирам като независима, но след време реших да не го правя.
Опа...
Интересното е, че сега Лоръл отмести поглед. Тя, а не Сакс изглежда се почувства неловко. И изправените ѝ рамене се отпуснаха.
- Миналата зима преживях много мъчителна раздяла. Той беше... Е, мислех, че ще се женим. Разбирам, че тези неща невинаги се получават. Добре. Обаче болката просто не стихва. - Челюстта ѝ се стегна, тънките ѝ устни потръпнаха. - Беше изтощително.
Сакс си спомни наблюдението си от по-рано, когато някой се обади на Лоръл в къщата.
Уязвимостта ѝ, дори нейната безпомощност...
- Мислех, че трябва да опитам нещо различно. Да се кандидатирам, да се посветя на политиката. Винаги ми се е искало да го направя. Имам много категорични убеждения относно тази страна и ролята на правителството. Бях председател на класа в училище и в колежа. Бяха щастливи времена и явно ми се е искало да си ги припомня. Обаче реших, че ще съм по-добър прокурор, отколкото политик. Тук ми е мястото. - Лоръл кимна към стаята за разпит: - Онзи вътре има дълга поредица от сексуални престъпления. Тук е, защото е опипвал три гимназистки. Първият прокурор по делото нямал време да се занимава със случая и се канел да го обвини в насилствено докосване. В неприлично поведение. Не си помръднал пръста. Обаче аз познавам хора като този заподозрян. Не след дълго ще изнасили някое единайсетгодишно момиче, а после и ще убие момичето, когато приключи. Заех се със случая и ще го обвиня в сериозно сексуално престъпление.