- Углавно престъпление - каза Сакс.
- Именно. И ще успея. Талантът ми е да водя такива случаи, не политиката. Да възпирам изнасилвачи и хора като Шрив Мецгър, които се крият зад правителството и правят каквото си пожелаят, пък майната ѝ на Конституцията.
Ругатня - Лоръл беше гневна. Сакс подозираше, че това е истинската Нанс Лоръл, която рядко се показва под строгите костюми, лака за коса и грима.
- Амелия, наистина свалих името ти от документите, но го сторих единствено за твое добро и за доброто на кариерата ти. Изобщо не ми хрумна, че би искала официално признание по този случай. Кой би желал? - сви рамене тя. - Знаеш колко опасно е обвинението. То може да сложи край на кариерата на всеки, ако се обърка и най-малката дреболия. Вашингтон може да пусне Мецгър и Бари Шейлс и да ги остави по течението. Обаче може и да превърнат случая в свой Гетисбърг и да се захванат с мен. А ако го направят и аз изгубя по въпроса за имунитета, край с мен. Федералните ще притиснат Олбъни да се отърве от мен и прокурорът ще го стори. За секунди. Същото ще се случи и с всички, работили по случая, Амелия.
Моя случай...
- Исках да предпазя теб и другите, доколкото е по силите ми. Лон Селито не е споменат в нито един от докладите ми. Рон Пуласки също.
- Обаче някой от нас трябва да свидетелства в съда като експерт... за веществените доказателства - изтъкна Сакс. И разбра:
- Линкълн.
- Той е консултант - потвърди Лоръл. - Него не могат да го уволнят.
- Не си давах сметка за това - призна тя. И се извини за реакцията си.
- Не, не, трябваше да споделя стратегията си с теб.
Сакс усети телефона си да вибрира и погледна екранчето. Съобщение от Лон Селито.
А...
Току-що научих. Отстранена си от центъра. Кап. Майърс. Смята, че имаш проблеми със здравето. Изискал е личния ти картон от твоя лекар. Спечелих ти още седмица работа по случая „Морено ", но трябва да се явиш на преглед до 28 май.
Значи това било. Лоръл нямаше нищо общо с отстраняването ѝ. Слава богу, че не беше изтърсила по-рано всичко, което си мислеше. Но в такъв случай откъде Майърс се беше добрал до личния ѝ картон, по дяволите? Не беше изисквала застраховка през управлението. Сама плащаше за прегледите си при ортопеда точно поради тази причина - за да не разбере никой в Централното управление.
- Всичко наред ли е? - попита Лоръл и кимна към телефона.
- Да, разбира се.
В този момент откъм дъното на коридора се разнесе бръмчене. Вратата се отвори и вътре влезе мъж на около трийсет години, атлетичен, облечен с тъмен костюм. Той примигна изненадано, като видя жените в коридора. След това тръгна напред, оглеждайки другите стаи по коридора.
Сакс прекарваше много време тук. Познаваше много от полицаите и надзирателите. И детективите, разбира се. Обаче никога преди не беше виждала този мъж.
Може да беше адвокатът на сексуалния маниак. Но по изражението на Лоръл заключи, че и тя не го познава.
Сакс отново се извърна към прокурорката:
- И аз имам новини. Преди да изляза, получих новини за информатора.
- Така ли?
Сакс ѝ разказа за туристическата снимка и за човека, който пиеше чай, използваше подсладител и явно имаше стомашни проблеми. За евтиния му и странен на цвят костюм. За евентуалната му връзка с военните.
Лоръл зададе въпрос, обаче инстинктите на другата жена се бяха задействали и тя не я слушаше внимателно.
Мъжът, който беше влязъл, пренебрегна стаите за разпити и като че ли целенасочено вървеше към тях.
- Познаваш ли този тип? - прошепна Амелия.
- Не. - Тревогата на детектива видимо притесни и Лоръл.
В съзнанието на Сакс се разигра сценарий, дължащ се на инстинкта ѝ: това не беше Бари Шейлс, него го бяха виждали на снимка, но можеше ли да е НИ 516? Беше внимавала е мобилните телефони, но кой знае на какво е способна НРОС? Възможно е мъжът да я е проследил дотук или пък да е проследил Лоръл. Може би току-що беше убил служителката отвън и сам си беше отворил вратата.
Прецени възможностите за действие. Носеше сгъваемото си ножче, но ако този мъж беше НИ, щеше да е въоръжен. Спомняше си страховитите рани от нож по тялото на Лидия Фостър. Освен това той можеше да носи и пистолет. Трябваше да го допусне по-близо, преди да използва ножа.
Когато доближи, мъжът забави крачка и спря далеч извън обхвата на замаха ѝ. Не можеше да извади ножа и да го размаха, преди той да направи опит да стреля. Гладкото му лице и предпазливите очи се взираха ту в едната, ту в другата.