- Нанс Лоръл?
- Аз съм. Кой сте вие?
Мъжът не възнамеряваше да отговори на въпроса ѝ. Стрелна Сакс с бърз и преценяващ поглед и бръкна в сакото си. Тя се приготви да се хвърли към него, стегна мускули, сви ръцете си в юмруци.
Ще успее ли да се добере до него навреме и да сграбчи ръката му, когато я извади, и да я разтвори?
Приклекна и усети как я прониза болка. След това се приготви да се хвърли напред.
Запита се дали, както бе станало в пресечката, коляното няма отново да ѝ изневери и тя да се просне на пода безпомощна и измъчвана от болка, като по този начин осигури на мъжа цялото необходимо време да накълца и двете.
67.
В мига, преди да се хвърли обаче, Сакс забеляза, че се показва плик, а не глок или нож.
Мъжът намръщено забеляза странната поза на Сакс, пристъпи по-наблизо и подаде плика на Лоръл.
- Кой сте вие? - повтори въпроса си прокурорката.
Той отново не отговори, а каза:
- Помолиха ме да ви дам това. Преди да продължите, трябва да знаете.
- Да продължа с кое?
Той не обясни, само ѝ подаде плика.
Тя извади отвътре един-единствен лист хартия. Прочете написаното, дума по дума, ако се съдеше по бавното движение на очите ѝ. Стисна зъби. После вдигна очи към мъжа.
- Работите в Държавния департамент, така ли?
Сакс остана с впечатлението, че макар той да не каза нищо, отговорът беше „да“. За какво ставаше дума? Погледна към документа.
- Истински ли е? - попита Лоръл и внимателно се вгледа в печата на Държавния департамент.
- Наредено ми е да предоставя документа на заместник-прокурор Лоръл. Съдържанието не ме интересува.
„Добър изказ - мислено отбеляза Сакс. - Линкълн Райм би одобрил.“
- Шрив Мецгър ви нареди, нали? - попита Лоръл. - Подправи ли документа? Отговорете на въпроса ми! Истински ли е документът?
Не знаеше, не го интересуваше...
Мъжът не каза нищо повече. Извърна се, сякаш жените бяха престанали да съществуват, и си тръгна. Спря в края на коридора, където му отвориха вратата.
- Какво е? - попита Сакс.
- Нали според данните, които получихме от Фред Делрей, Морено е бил забелязан в близост до американски посолства и консулства точно преди да бъде застрелян?
- Точно така - потвърди Амелия. - В Мексико и в Коста Рика. След като заминал от Ню Йорк на втори май.
Тревогата на Сакс се засили, когато погледна назад и установи, че тъмното и кръгло лице на служителката, отворила вратата, изобщо не е впечатлено и смутено от посетителя. Жената се върна на мястото си при списанието със знаменитостите.
Лоръл въздъхна и каза:
- Ако някой е смятал, че Морено се кани да напада посолство, сбъркал е. - Кимна към писмото в ръката си. - Търсел е посолство, но такова, в което може да ускори процедурата по отказ от американското си гражданство. Направил го е на четвърти май в Коста Рика. Отказът влиза в сила незабавно, обаче документите са пристигнали в базата-данни на Държавния департамент едва вчера. - Въздъхна отново. - В деня на смъртта си във Венецуела Робърт Морено е бил венецуелски гражданин, не американски.
- Значи затова е казал на шофьора на лимузината в Ню Йорк, че няма да може да се върне в Америка. Не заради терористичен заговор, а понеже е щял да бъде персона нон грата и е нямало да го пуснат с чужд паспорт - отбеляза Сакс.
В ръката на Лоръл се появи телефон. Тя сведе поглед към него. Лицето ѝ никога не бе изглеждало толкова изпито. „Защо носи толкова грим?“ - отново се зачуди Сакс. Лоръл натисна бутона за бързо набиране. Тя не видя точно кой, но пък и нямаше значение. Да натиснеш 9 е не по-трудно от това да натиснеш 1.
Прокурорката се отдръпна и проведе разговор. Накрая прибра телефона и цяла минута остана с гръб към Сакс. Телефонът ѝ звънна. Още един разговор, по-кратък.
След края на втория разговор тя се извърна към другата жена:
- Шефът ми е говорил с прокурора в Олбъни. Колкото и да са превишили правата си Шрив Мецгър и неговият стрелец, няма интерес към повдигането на обвинения, след като жертвата не е американски гражданин. Наредиха ми да се откажа от случая - забоде поглед в пода тя. - Е, това е.
- Много съжалявам - каза Сакс. И беше искрена.
68.
В прохладното и затъмнено укритие в Рейноса, Мексико, Рашид ал-Барани привърши списъка си с части за бомбата и го побутна към Дебелия. Така беше кръстил мислено главния специалист на картела по самоделните взривни устройства, когато онзи се доклатушка преди половин час прашен и с мръсна коса. Рашид му даде прякора презрително, но прецизно - човекът наистина беше много тежичък. След това съжали за лишената си от вежливост мисъл относно физиката и личните му хигиенни навици, защото човекът се оказа не само много услужлив, но и невероятно талантлив. Той беше изработил някои от най-сложните взривни устройства в западното полукълбо през последните няколко години.