Обаче човек не забелязваше колко неугледен е кабинетът заради другата половина на караваната: оперативния център на безпилотните самолети, който се виждаше пред дебела стъклена стена.
Мъже и жени като Бари Шейлс, пилотите и операторите на датчиците, наричаха оперативния център „пилотска кабина“, срещу което никой нямаше нищо против. Употребата на „самолети с дистанционно“ обаче не се насърчаваше. Може би „безпилотна авиомашина“ звучеше по-изтьнчено или приемливо. Този термин несъмнено беше по-добър - от гледна на точка на връзките е обществеността - от името, с което назоваваха безпилотните самолети хората, които ги управляваха: КОВ, тоест копеленцата от въздуха.
Облечен с официални панталони и синя карирана риза е къс ръкав, слабичкият Бари Шейлс седеше на удобен тапициран кожен стол, който приличаше повече на креслото на капитан Кърк от „Стар Трек“, отколкото на седалка в пилотската кабина на джет. Пред него имаше настолно контролно табло метър на половин метър с десетки копчета и ръчки, превключватели и екранчета, както и с два джойстика. В момента Бари не ги докосваше. Безпилотният самолет N-397 летеше на автопилот.
На този етап от операцията - докато птичката стигнеше близо до мишената, - наредена със ЗСЗ, беше обичайно компютърът да ръководи нещата. В момента Шейлс нямаше нищо против да бъде втори пилот. Днес му беше трудно да се съсредоточи. Непрекъснато си мислеше за предишната си задача.
Онази, която НРОС толкова обърка.
Спомни си разузнавателните данни за веществата за взривното устройство на Морено - нитрометан, дизеловото гориво, торовете, - което щеше да превърне централата на „Американ Петролиум“ в Маями в димящ кратер. Сведенията за различните нападки от страна на Морено към Америка, призивите му за нападения над гражданите. Докладите, че активистът душел около американските посолства в Мексико и Коста Рика, понеже планирал да взриви и тях.
Бяха толкова сигурни...
И сбъркаха.
Сбъркаха и относно избягването на невинни жертви. Де ла Руа и телохранителя.
Основната цел на Програмата за далекобойни пушки в НРОС беше да сведе до минимум - в идеалния случай напълно да елиминира - косвените жертви, което не може да бъде постигнато, ако изстрелваш ракети.
А какво се случи, когато за пръв път го използваха в истинска мисия?
Невинни жертви.
Шейлс безукорно беше управлявал самолета над водите на залива Клифтън в Бахамите, беше наблюдавал между листата на дървото отвън с инфрачервен радар и ясно бе видял Морено, беше потвърдил и препотвърдил, че е той, беше направил корекции с оглед на вятъра и на наклона и беше стрелял едва когато мишената застана сама на прозореца.
Шейлс беше сигурен, че само Морено ще умре.
Обаче имаше една подробност, която напълно му беше убягнала - прозорецът.
Кой да допусне, че стъклото ще бъде толкова смъртоносно?
Вината не беше негова... Но ако беше убеден в това, ако беше сигурен, че не е направил нещо неправилно, тогава защо снощи повръща в тоалетната?
Просто лек грип, скъпа... Не, не, добре съм.
И защо му ставаше все по-трудно да спи?
Защо се чувстваше все по-напрегнат, разтревожен, изтерзан?
Интересното е, че макар операторите на безпилотни самолети да са вероятно най-безопасните от всички бойни войски във физическо отношение, сред тях беше най-голям процентът на депресиите и на случаите на посттравматичен стрес в армията и в националните агенции по сигурността. Седиш пред видеоекран някъде в Колорадо или в Ню Йорк, убиваш някого от десет хиляди километра разстояние и после отиваш да вземеш децата от тренировка по футбол или от гимнастика, вечеряш, гледаш „Денсинг Старс“ в хола на дома си в предградията - ето това беше невероятно объркващо.
Особено докато братята ти по оръжие биват покосявани в пустинята или взривявани на парчета от самоделни взривни устройства.
„Добре, Авиаторе - каза си той, както правеше често напоследък, - съсредоточи се. Ти си на мисия. На мисия със ЗСЗ.“
Огледа петте компютърни монитора пред себе си. Този отпред - черен фон, запълнен със зелени линии, правоъгълници и текст, се състоеше от типичните контроли на самолета: изкуствен хоризонт, скорост на самолета спрямо скоростта на въздуха, хоризонтална скорост на самолета спрямо земята, ъгли, навигация, джипиес, датчици за двигателя и горивото. Над него имаше традиционна карта на терена, а горе вляво имаше информационен монитор - бюлетини за времето и други информационни бюлетини.
Отдолу имаше екран, който той можеше да превключва от обикновен на синтетичен апертурен радар. Отдясно на нивото на очите имаше видеоизображение с висока резолюция на онова, което вижда в момента камерата на самолета - сега на дневна светлина, но, разбира се, имаше и опция за нощно виждане.