В момента екранът беше жълтеникав, защото самолетът минаваше над пустиня.
Но бавничко. Безпилотните самолети не са F-16.
На отделен метален панел под мониторите бяха контролите за оръжията. Тук нямаше много лъскави екрани, панелът беше черен, функционален и одраскан.
По време на мисиите на безпилотните самолети по света, особено в бойните зони, екипажът се състои от пилот и оператор на датчиците. Обаче в НРОС самолетите се управляваха от един човек. Идеята беше на Мецгър: никой не знаеше точно какво стои зад това. Според някои целта беше да се ограничи броят на хората, които знаят за програмата за ЗСЗ и така да бъде сведен до минимум рискът за сигурността.
Шейлс обаче вярваше, че причината е следната: директорът на НРОС знаеше колко силно тези мисии се отразяват на психиката и искаше да подложи възможно най-малко хора на стреса, свързан с убийството по ЗСЗ. Известно е, че служителите понякога не издържат. А това би имало огромни последици - за тях, за семействата им и, разбира се, за програмата.
Бари Шейлс прегледа данните. Натисна едно копче и забеляза още няколко лампички да светват. Заговори в микрофона си:
- Безпилотен самолет три девет седем до Тексас център.
И веднага му отговориха:
- Слушам те, три девет седем.
- Оръжейна система зелено.
- Разбрано.
Той се облегна и го обезпокои друга мисъл. Мецгър му беше казал, че някой „проверява“ задачата, свързана с Морено. Попита за подробности, но шефът му се усмихна пренебрежително и отговори, че било просто формалност. Бил се погрижил за всичко. Взел предпазни мерки. Нямало защо Бари да се притеснява. Шейлс не остана доволен. Всяка усмивка на Мецгър пораждаше подозрения.
Самият Шейлс изпита парещия гняв, който той и всички в НРОС знаеха, че е най-големият враг на шефа им. Кой проверяваше случая? Полицията, Конгресът, ФБР?
И после върхът - Мецгър го предупреди и той да вземе предпазни мерки.
- Какви например?
- Просто помни, че е по-добре да има по-малко... Е, „улики“ е доста плашеща дума. Но разбираш какво имам предвид.
В този момент Шейлс реши да не изтрива телефона, даден му под името Дон Брънс. Данните - както и имейлите, и съобщенията до и от Мецгър - бяха кодирани, но той реши, че би било благоразумно тези улики да не изчезват. Освен това принтера десетки други документи и ги изнесе тайно от НРОС.
Подсигури се.
А фактът, че се чувстваше принуден да взема такива предпазни мерки, го накара да се замисли: „По дяволите, може би е време да напусна този откачен бизнес!“ Шейлс беше на трийсет и девет, беше завършил Военновъздушната академия и имаше докторат по инженерство и политология. Можеше да отиде навсякъде.
Всъщност дали!
С такава биография?
Освен това мисълта, че повече няма да помага за отбраната на страната, беше почти непоносима.
„Обаче как точно помагам на страната си, като убивам известен журналист и усърден телохранител, след като мисията ми е да елиминирам един неприятен, но невинен дърдорко? Ами ако...“
- Тексас център до три девет седем.
И сякаш с едно натискане на копчето Бари Шейлс беше готов за действие.
- Три девет седем.
- Десет минути до мишената.
Оперативният команден център близо до форт Худ знаеше точно къде се намира самолетът.
- Разбрано.
- Видимост?
Поглед към монитора вдясно:
- Леко е мъгливо, но видимостта е добра.
- Три девет седем, от земята ни съобщиха, че задачата е сама в постройката мишена. Посетителят отпреди един час си е тръгнал.
Задачата...
- Разбрано, Тексас център. Поемам самолета - каза Шейлс и изключи автопилота. - Приближавам международното въздушно пространство на,,Лукио Бланко“.
Летището на Рейноса.
- Въздушният контрол на приятелска държава е осведомен за маршрута на полета ти.
- Прието. Спускам се на шестстотин метра. Включвам АДЦ.
Аудиодефлекторите на двигателя щяха да намалят силата на децибелите на двигателя на самолета до около една десета от обичайното. Те можеха да бъдат използвани само за кратък период от време обаче, защото обикновено ставаха причина за прегряване на двигателя и за загуба на мощност, която беше опасна при лошо време. В момента небето беше ясно и буквал- но никакъв вятър не затрудняваше самолета.
Пет минути по-късно той насочи самолет 397 на около четиристотин и петдесет метра над и около шестстотин метра от укритието, където Рашид ал-Барани в момента планираше или сглобяваше бомбата си.