- В режим на кръжене.
Изпробва джойстика и нарисува мишената на укритието с лазер.
- Потвърждавам координати. - Земната ширина и дължина, които щеше да докладва, щяха да бъдат съпоставени със статистическите данни, известни за мишената в НРОС - за всеки случай.
- Тексас център до три девет седем, имаме наземно съвпадение. Мишената е потвърдена. Кажете ПИН кода си.
Шейлс изрецитира десетте цифри на личния си идентификационен номер, като потвърди, че е този, който би трябвало да бъде, и че е оторизиран да стреля по въпросната мишена.
- Положителна идентификация, три девет седем. Разрешение за стрелба.
- Разбрано. Три девет седем.
Той вдигна капачето над лоста за зареждане на ракетата „Хелфайър“ и натисна копчето.
Впери поглед в изображението на укритието. Но още не натисна копчето за изстрелване.
Огледа прозорците, вратите, комините, прашните ивици по алеите, някакъв кактус. Търсеше признаци. Търсеше някакви знаци, че трябва да изстреля смъртоносния пакет.
- Три девет седем, чухте ли? Имате разрешение за стрелба.
- Потвърдено, Тексас център. Три девет седем.
Пое си дълбоко въздух.
Мисъл: Морено...
Вдигна второто капаче над копчето за изстрелване и го натисна.
Не се чу звук, само екранът леко се заклати, когато петдесеткилограмовата ракета се откъсна от безпилотния самолет. Зелена лампичка потвърди отделянето. Още една - запалването.
- Товарът освободен, Тексас център. Три девет седем.
- Разбрано. - Съвсем механично.
Шейлс вече нямаше какво да прави, освен да наблюдава как укритието изчезва сред огън и димна завеса. Обърна се към монитора.
И видя задната врата на къщата да се отваря и във вътрешния двор между къщата и гаража да излизат двама човека. Единият беше Рашид. А другият беше някакъв юноша. Размениха си няколко думи и започнаха да ритат футболна топка.
70.
Бари Шейлс усети шока като физически удар.
Цепна си нокътя, когато забоде пръст в червения бутон сред оръжейните контроли, под който имаше надпис СТОП.
Така изпрати сигнал за дигитално обезоръжаване на бойната глава на „Хелфайър“. Обаче ракетата все още представляваше смъртоносна маса от метал и ракетно гориво и се носеше със скорост хиляда и четиристотин километра в час и с почти съвършена точност. Като нищо щеше да избие всички вътре, дори ако експлозивът не се взриви.
Шейлс натисна копчето на автопилота на безпилотния самолет и прекрати автоматичното насочване на ракетата, поемайки контрол над нея с трекбол върху панела за оръжията.
На носа на ракетата имаше камера - недалеч от силно избухливия заряд, но при тази скорост и с маргиналната резолюция на обектива човек не би могъл да управлява ракетата много прецизно. Шейлс трябваше да разчита на радара на самолета и на информацията от мексиканския въздушен контрол, за да отклони смъртоносния цилиндър от укритието.
Погледна към монитора вдясно - камерата на самолета, която още сочеше към играчите с футболната топка. Забеляза, че Рашид поспря и вдигна поглед към небето. Примижа. Сигурно беше дочул нещо или беше забелязал някакъв проблясък.
Момчето, което тъкмо се канеше да ритне прашната топка, също спря и изгледа арабина предпазливо.
Зад тях Бари Шейлс видя да се показва момиченце, което застана на вратата на къщата. И се усмихна.
- Тексас център до три девет седем, видяхме отклонението на заряда. Информирайте.
Шейлс пренебрегна радиовръзката и се съсредоточи над усилията си да насочи ракетата, два пъти по-бързо от всеки реактивен самолет, далеч от населената зона около мишената. Не беше лесно. Тази част от Рейноса не беше толкова гъсто населена като източната, но въпреки това имаше много къщи, магазини и предприятия и улично движение. Радарът даваше ясен образ на самолетите наблизо, които Шейлс можеше да заобиколи, но системата не показваше какво има на земята - а точно там трябваше да се разбие ракетата. И то много бързо, защото скоро горивото щеше да свърши и той щеше да изгуби контрол.
- Три девет седем, чуваш ли ни?
В този момент изображението на екранчето, което показваше какво вижда камерата на носа на ракетата, се затъмни. Той летеше на сляпо.
- Мили боже!
Думи, които Бари Шейлс, който всяка неделя ходеше на църква с жена си и невръстните си синове, не произнасяше напразно.
- Три девет седем, тук е Тексас център. Обяснете, моля.
„Обяснявам ви да си го начукате“ - гневно си помисли той.