Мъглата се разсея за миг и видя, че ракетата лети право към един жилищен квартал. Не, не...
Леко помръдване на трекбола промени курса още малко по на запад. После мъглата отново се сгъсти.
Поглед към радара. Имаше изображение на терена, но не беше сателитно, а просто традиционна карта и не даваше представа какво има на земята пред ракетата.
Оставаха броени секунди, преди горивото да свърши и смъртоносният цилиндър да се удари в земята. Но къде? В детска стая, в болница, в пълна с хора сграда?
И тогава на Шейлс му хрумна нещо. Пусна за момент трекбола и бързо започна да пише на клавиатурата.
На информационния монитор горе вляво се появи изображение на ракетата„Хелфайър“. Това беше в пълен разрез с протокола. Не беше позволено да влизаш онлайн с комерсиален браузър от командния център, докато безпилотният самолет лети. Обаче на Шейлс не му хрумна нищо друго. След минута извика на екрана „Гугьл Мапс“ и кликна за сателитен изглед. Появи се изображение на земята около Рейноса - къщи, растителност, пътища, магазини.
Местейки поглед между панела на радара и картата, очертавайки пътища и други наземни обекти, той прецени местонахождението на ракетата.
Боже! Тя се носеше право към друг жилищен квартал на северозапад от Рейноса. Обаче според „Гугъл“ от запад имаше голяма празна зона - жълта пустиня.
- БС три девет...
Шейлс свали слушалките си и ги захвърли.
Дясната му ръка беше върху трекбола.
„Внимателно, човече, внимателно, като нищо ще я отклониш.“
Погледна от радара към „Гугъл“ и установи, че ракетата се отклонява от къщите. Не след дълго се насочи на запад, към пустошта - поне според сателитната карта. Носът на камерата на ракетата все още показваше само мъгла.
После височината и скоростта започнаха рязко да падат. Горивото беше свършило. Шейлс не можеше да направи нищо повече. Беше изгубил контрол над ракетата. Облегна се назад и изтри ръце в панталона си. Впери поглед в монитора, на който се виждаше какво предава камерата от носа на ракетата. Виждаше се само мъглата.
Индикаторът за надморската височина показваше 457 метра.
204.
179...
Какво щеше да види, докато ракетата се разбиваше на земята? Пустиня? Или училищен автобус на излет? Фермери, вперили ужасени погледи в чудесията, която се стоварва върху тях?
В този момент мъглата се разсея и Шейлс видя ясно накъде лети ракетата.
Колкото и силен, и зрелищен да беше сблъсъкът на две хиляди и деветстотин километра разстояние, в Стаята на смъртта в НРОС той беше само един-единствен безмълвен образ: гола празна равнина, която се превърна в екран от трептящо черно и бяло като екрана на телевизор, когато буря изтръгне кабела.
Шейлс се завъртя към контролните прибори на самолета и освободи автопилота. Погледна към монитора за камерата на самолета, все още насочен към двора на къщата. Децата си бяха там и момчето, вероятно братчето, леко подритваше топката към момичето, което я гонеше като упорит териер. На прага стоеше жена, която наблюдаваше и двамата със сериозно лице.
„Мили боже“ - повтори си той, без да се пита и да се чуди кои са тези хора, нито как са се озовали в укритието, за което „безукорните“ разузнавателни данни го бяха уверили, че е обитавано само от терориста.
Приближи с камерата.
Вратата на гаража беше отворена. Рашид го нямаше. Разбира се. Бдителният му поглед отпреди малко показа на Сакс, че терористът подозира какво се случва.
Взе слушалките и пак си ги сложи. Включи ги.
- ... три девет седем?
- Три девет седем до Тексас център - рязко каза Шейлс. - Мисията прекратена по преценка на оператора. Връщане в базата.
71.
- Искаш ли малко скоч? - попита Райм от средата на салона си, близо до микроскопа за сравнение. - Според мен имаш нужда.
Нанс Лоръл вдигна поглед от ъгъла на стаята, където събираше папките си, обърна се към него намръщена. Той заподозря, че ще му дръпне лекция колко е непрофесионално да пиеш по време на работа.
- От коя дестилационна? - попита тя.
- „Гленморанди“. Дванайсет или осемнайсетгодишно.
- Нещо по-торфено? - попита тя и го учуди още повече.
Сакс също се учуди, ако се съдеше по леката усмивка на лицето ѝ.
- Не. Опитай го, ще ти хареса.
- Добре. Осемнайсетгодишното. С капка вода.
Райм стисна бутилката и наля непохватно. Тя сама си добави водата. Бионичната му ръка не беше достатъчно точна.
- Сакс? - попита той.
- Не, благодаря, аз ще си налея нещо друго.
Тя подреждаше пликчетата с улики, които дори при прекратени случаи трябва да бъдат старателно описани и съхранени.