- Том и Мел?
Лаборантът каза, че кафето му е достатьчно, а Том отказа. Напоследък се беше пристрастил към коктейли „Манхатън“ с бърбън, но обясни на Райм, че напитки, които са свързани с рецепта, трябва да се пият само през уикендите, когато най-вероятно няма да ти се отваря работа.
Том извади от хладилника, където често съхраняваха проби от кръв и тъкани, бутилка френско шардоне. Вдигна я към Сакс.
- Четеш ми мислите - отговори тя.
Той я отвори и наля.
Райм отпи от ароматното уиски.
- Хубаво е, нали?
- Да - съгласи се Лоръл.
Той препрочете писмото за отказа на Морено от американско гражданство. Беше не по-малко ядосан от Лоръл, че тази формалност прекратява случая.
- Мразил е страната толкова, че да се откаже от гражданство? - възкликна Пуласки.
- Явно - каза прокурорката.
- Стига, момчета и момичета - обади се криминалистът и пийна още малко уиски. - Спечелиха първия рунд. Или първия ининг. Което клише или метафора предпочитате. Обаче ние все още имаме извършител, нали така? НИ 516, виновен за взрива в едно кафене и за убийството на Лидия Фостър. А това са важни случаи. Лон Селито ни възложи да работим по тях.
- Обаче случаят няма да е мой - отбеляза Лоръл. - Наредено ми е да се върна към другите си случаи.
- Това са глупости - ядно изстреля Рон Пуласки и разпалеността му изненада Райм. - Морено е същият човек, който е бил, когато са го застреляли - невинна жертва. Какво като не е американски гражданин?
- Наистина са глупости, Рон - съгласи се Лоръл по-скоро примирено, отколкото ядосано. - Точно така е.
Допи уискито си и се приближи до Райм. Ръкува се с него.
- За мен беше чест да работим заедно.
- Сигурен съм, че пак ще работим заедно.
Лека усмивка. Но нещо в невероятната тъга на лицето ѝ му подсказа, че според нея с кариерата ѝ като прокурор е свършено.
- Ей, искаш ли да вечеряме някой път? - попита я Сакс. - Може да е за сметка на държавата. - И за да не я чуе Райм, добави шепнешком: - И за сметка на мъжете.
Двете си размениха телефоните, като се наложи Сакс да погледне кой е новият ѝ номер. През последните няколко дни беше сменила половин дузина с предплатени карти.
После прокурорката старателно прибра папките си, като маркира отделните категории с лепящи се листчета и кламери.
- Ще ви изпратя копия за случая с неизвестния извършител.
Дребната жена взе куфарчето си в една ръка, служебната чанта в другата, огледа стаята за последен път и без да каже нищо повече, излезе, тракайки с токчета по дървото, а после по мрамора в коридора. Тръгна си.
72.
Джейкьб Суон реши с известно съжаление, че не би могъл да изнасили Нанс Лоръл, преди да я убие.
Е, можеше. И част от него го искаше. Но нямаше да е разумно - това имаше предвид. Сексуалното нападение оставя твърде много улики. Достатьчно трудно му беше да сведе до минимум следите от убийството - стараеше се да не оставя на усърдните криминолози пот, сълзи, слюнка, косми и стотиците кожни клетки, които всекидневно се белят от нас.
Да не говорим за отпечатъците от пръсти от вътрешната страна на латексовите ръкавици или по кожата.
Трябваше да намери друг начин.
В момента Суон се намираше в ресторант на Хенри Стрийт срещу апартамента на прокурорката в Бруклин в четириетажна жилищна сграда и пиеше сладко-горчиво кубинско кафе.
Оглеждаше сградата. Нямаше портиер. Това беше добре.
Реши, че може да използва друго престъпление, за да прикрие убийството: Лоръл не само преследваше патриотично настроени американци, задето убиват подли предатели, но беше изпратила в затвора много изнасилвани. Беше прегледал делата ѝ - много впечатляващи - и беше научил, че сред престъпниците, които е тикнала в затвора, има десетки серийни изнасилвани. Някой от тези престъпници като нищо можеше да реши да си отмъсти, след като бъде освободен. Можеше да го извърши и роднина на затворник.
Миналото ѝ щеше да я застигне.
Да, беше получил съобщение от централата, че разследването на смъртта на Морено е прекратено. Обаче това не означаваше, че няма отново да изплува на повърхността. Лоръл беше човек, способен да напусне държавната си работа и да започне да пише писма и стадии за вестниците или да публикува онлайн за случилото се, за НРОС, за програмата за убийства със ЗСЗ.
Най-добре беше тя да изчезне. Така или иначе, Суон беше поставил бомбата в кафенето в Малката Италия и беше намушкал преводачката и шофьора на лимузината. Ако не друго, можеше да извикат Лоръл да помогне при разследването на тези престъпления. Тя трябваше да умре и всичките ѝ документи трябваше да бъдат унищожени.