Мецгър побутна пропуска обратно към Шейлс.
- Много ти се събра. Вземи си почивка.
Пилотът остави пропуска върху бюрото, извърна се, отвори вратата и излезе от кабинета.
- Извинявай, че те разтревожих, Рут.
Тя само го изгледа.
След пет минути той излезе от вратата на НРОС и тръгна по пресечката към главната улица наблизо.
После пое по тротоара и изведнъж походката му стана лека и целият засия от смътно задоволство.
Щеше да повика бавачката и да изведе Маргарет на вечеря. Щеше да ѝ съобщи, че е станал безработен. Можеше...
Тъмен седан шумно се закова до него. Двама мъже рязко отвориха вратите, изхвърчаха навън след секунди и се запътиха към него.
За миг Шейлс се зачуди дали Шрив Мецгьр не е повикал специалистите - дали не е уредил ЗСЗ, в която задачата да е Бари Шейлс, за да го елиминира като заплаха за безценната си смъртоносна програма.
Обаче мъжете, които се приближаваха към него, не извадиха скритите си берети или зиг-зауери. Да, в дланите им проблесна метал, но беше златист. Значки на Нюйоркската полиция.
- Бари Шейлс? - попита по-възрастният.
- Аз... Да, аз съм Шейлс.
- Аз съм детектив Брикард. Това е детектив Самюълс. - Значките изчезнаха. - Арестуван сте, господине.
Шейлс се изсмя от изненада. Грешка. Сигурно още не бяха разбрали, че разследването е прекратено.
- Станала е някаква грешка.
- Обърнете се, моля, и сложете ръце зад гърба.
- Но по какво обвинение?
- Убийство.
- Не, не... случаят „Морено“... е прекратен.
Детективите се спогледаха и после Брикъл каза:
- Не знам нищо за никакъв Морено, господине. Ръцете. Веднага.
76.
- Може би няма да мине лесно пред съдебните заседатели - каза Линкълн Райм, имайки предвид новата теория по делото срещу Мецгър и Шейлс.
Теорията на Амелия Сакс, не неговата. Теория, която адски му допадаше и за чието формулиране страхотно се гордееше с нея. Райм тайно ужасно обичаше хората - някои хора - да го надхитряват.
Сакс погледна към вибриращия си телефон.
- Съобщение.
- Нанс?
- He. - Тя отмести очи от въпросителния поглед на Мел Купър към Рон Пуласки и накрая към Райм. - Бари Шейлс е задържан. Не е оказал съпротива.
Значи вече действаха според теорията на Сакс, която ѝ беше хрумнала благодарение на един простичък текст на белите дъски.
- Втора жертва: Едуардо де ла Руа
- ПС: Кръвозагуба. Разкъсвания от прободни рани от стъкла с ширина 3-4 мм и дължина 2-3 см.
- Допълнителна Информация: журналист, интервюиращ Морено. Роден в Пуерто Рико, живее в Аржентина.
- Фотоапарат, диктофон, златна писалка, бележници - липсват.
- По обувките му има влакна от килима в коридора на хотела, прах от входа на хотела.
- По дрехите му има следи от закуската: бахар и сос с черен пипер.
Хрумването ѝ беше още по-блестящо, защото беше простичко: хората, родени в Пуерто Рико, бяха американски граждани.
Ето защо Бари Шейлс беше убил американец по време на нападението от 9 май в „Саут Коув Ин“.
Шефът на Нанс беше решил да прекрати делото „Морено“ само защото той не беше американски гражданин. Обаче Де ла Руа беше. Дори случайна смърт при дадени обстоятелства може да даде основание за отправяне на обвинение в убийство.
- Поне можем да го обвиним в непредумишлено - продължи Сакс. - Шейлс непреднамерено е убил Де ла Руа като част от планираното убийство на Морено. Когато е стрелял, би трябвало да знае, че друг човек в стаята може да бъде фатално ранен.
- Добър анализ, Амелия - прозвуча женски глас в стаята. - Мислила ли си да завършиш право?
Райм се извърна и видя Нанс Лоръл да влиза в салона, отново помъкнала куфарчето и голямата си чанта. Зад нея беше детективът, когото бяха помолили да я доведе, приятел на Сакс. Бил Флеърти. Райм беше преценил, че е по-безопасно Нанс да има придружител. Още се притесняваше, че НИ 516 е на свобода, още повече сега, когато имаше вероятност да подновят случая „Морено“.
Лоръл благодари на детектива, който кимна, усмихна се на Сакс и на Райм и напусна къщата.
- Е, какво ще кажеш за нашия случай? От правна гледна точка - попита Райм прокурорката.
- Ами - настани се тя на масата си, отново извади папките си и се зае да ги подрежда, - вероятно ще успеем да обвиним Бари Шейлс в непредумишлено убийство. Наказателният кодекс ни дава такава възможност. - Тя перифразира текста: - Извършителят е виновен за убийство втора степен, когато с намерението да причини нечия смърт причинява смъртта на трети човек. Така че Амелия има право. Определено имаме шанс за непредумишлено. Обвинението няма да е в най-тежкото престъпление, но съм сигурна, че все пак ще успеем да го обвиним за убийство.