Сега беше в нисана си и се връщаше у дома. Отговорът на загадката пристигна с текстово съобщение от централата му. По дяолите. Щрив Мецгър съобщил, че случаят отново е отворен, но с интересна подробност: Бари Шейлс бил арестуван не за убийството на Робърт Морено, а на Едуардо де ла Руа, репортера, който го интервюирал, когато куршумът пръснал стъклото на хотелския прозорец на хиляди парченца.
Де ла Руа бил американски гражданин - ола, Пуерто Рико!, - така че Нанс Лоръл отново работела по случая.
Мецгьр не беше обвинен, но беше възможно скоро и това да стане - поне по едно-две обвинения. Естествено арестът на пилота на самолета целеше да го притисне да издаде шефа си.
Дали е лесно да убиеш някого в ареста, запита се Суон. Подозираше, че не е съвсем лесно, поне не без вътрешна помощ, която сигурно щеше да струва много скъпо.
Съобщаваха на Суон, че отново ще се нуждаят от него. Трябваше да чака инструкции. Утре се очертаваше натоварен ден, но понеже вече беше късно, надали щеше да се наложи тази вечер отново да излиза.
Добре.
Малкият касапин беше гладен и му се пиеше вино. Чаша-две испанско албариньо заедно с остатъка от неговия вероник от снощи, старателно загърнати и прибрани в хладилника. На света нямаше главен готвач - дори онези, които се хвалеха с три звезди на „Мишлен“, - който да не обича остатъци, независимо какво говори пред хора.
Петък, 19 май
VI
Пушек
78.
- Капитан Шейлс...
- Напуснах армията. Вече съм цивилен.
Беше рано в петък сутринта. Нанс Лоръл и пилотът на самолета се намираха в стая за разпит в ареста. Всъщност на същия етаж тя беше разговаряла с Амелия Сакс, когато пратеникът на Държавния департамент беше успял да извади случая „Морено“ от строя.
- Добре, господин Шейлс, прочетоха ви правата, нали? - Лоръл сложи диктофон на издрасканата маса между тах. Запита се колко ли ругатни, лъжи, извинения и молби за милост е чуло това старо и очукано електронно устройство. Неизброимо много.
- Да.
Тя не беше сигурна как да го разгадае, а това беше много важна част от работата ѝ. Дали заподозреният ще се огъне, дали ще създава пречки, дали ще направи нищожен полезен коментар, дали ще дебне подходящ момент да скочи от стола и да я стисне за гърлото.
Всичко това се беше случвало.
- Нали разбирате, че във всеки момент можете да прекратите този разговор?
- Да.
Въпреки това той не го прекратяваше и не настояваше за адвоката си. Лоръл усети, че частица от него, мъничка частица, иска да ѝ разкаже всичко, иска да си признае - обаче тази частица от сърцето му все още е оградена с дебели зидове.
Забеляза и още нещо: да, Шейлс беше трениран убиец, на теория не беше по-различен от Джими Бонитоло, изпратил куршум в главата на Франк Карсън, защото той навлязъл в територията му за търговия с алкохол. Обаче на практика разлика като че ли съществуваше. За разлика от Бонитоло в сините очи на Шейлс се долавяше съжаление. Не съжаление, защото е заловен, което неизменно присъстваше, а съжаление, защото съзнаваше, че смъртта на Робърт Морено е била грешка.
- Искам да ви обясня защо съм тук - спокойно каза Лоръл.
- Мислех, че случаят е преустановен.
- Случаят за смъртта на Робърт Морено няма да се придвижва повече. Започваме дело за убийството на Едуардо де ла Руа.
- Репортера.
- Точно така.
Той бавно вдигна и отново наведе глава. Нищо не каза.
- Шрив Мецгър ви е наредил да убиете Робърт Морено със Заповед за специална задача, издадена от Националния разузнавателен и оперативен център.
- Избирам да не отговоря на този въпрос.
„Не съм задала въпрос“ - помисли си Лоръл и продължи:
- Докато сте планирали и действително сте извършили убийството на Морено, всяка друга смърт - дори ако сте възнамерявали да я избегнете - също е убийство.
Главата му се завъртя и той сякаш разгледа някакви драсканици по стената. На Лоръл ѝ приличаха на светкавица.
И после осъзна: той приличаше на Дейвид! Същата мисъл ѝ хрумна и когато видя болногледача на Линкьлн Райм, Том. Обаче погледът на Шейлс сега ѝ подейства като токов удар - авиаторът приличаше на Дейвид много повече на външен вид и по изражението си.
Строга учителка...
Казано в изблик на гняв...
Но все пак...
Дейвид. Единственият ѝ истински приятел.
Лоръл си пое дълбоко дъх и продължи:
- Знаете ли, че всъщност Робърт Морено не е участвал в заговор за нападение на сградата на „Американ Петролеум“ в Маями? И че внесените от Бахамите химически вещества са били за законни селскостопански и търговски цели, целящи подпомагането на неговото Движение за местна власт?