- Избирам да не отговоря и на този въпрос.
- Прегледахме телефонните ви разговори, установихме местоположението ви, разполагаме с информация от контрола на въздушното движение за безпилотния самолет, имаме снимки на Наземната контролна станция на паркинга на НРОС...
- Избирам... - Гласът му секна. - Избирам да не отговоря. - Не я поглеждаше.
Като Дейвид.
Е, извинявай. Не исках да го кажа. Ти ме принуди...
Инстинктът ѝ подсказваше да отстъпи. Веднага. Каза по-меко:
- Искам да работим съвместно, господин Шейлс. Може ли да ви наричам Бари?
- Да, струва ми се.
- Аз съм Нанс. Искам да измислим нещо. Мисля, че вие също сте жертва. Не са ви дали информация за Робърт Морено, която вероятно би трябвало да имате при издаването на ЗСЗ.
Искра в очите му.
Които, по дяволите, са сини точно като на Дейвид.
- Всъщост е възможно - продължи тя - част от разузнавателните данни да са били преднамерено променени, за да дадат повече основания за убийството на Морено. Какво мислите за това?
- Трудно се анализират разузнавателни данни. Сложно е.
А, вече не повтаря заучената фраза. Нямаше съмнение: Шейлс знаеше, че Мецгър е подправил данните и това го измъчваше.
- Сигурна съм. Но вероятно и лесно се подправят. Така ли е?
- Да, струва ми се. - Лицето му пламна. Стори ѝ се, че вените около устата му и на слепоочието са по-изпъкнали от преди.
Отлично.
Страхът е чудесно средство за убеждаване.
Надеждата е още по-добро.
- Да видим дали ще измислим нещо заедно.
Обаче раменете му леко се надигнаха и тя долови известна съпротива.
Все още доста силна.
Лоръл играеше шах е Дейвид. Това беше едно от нещата, които правеха в неделя, след закуска и след онова, което често следваше закуската. Тя обичаше тези партии. Той беше малко по-добър от нея, което засилваше вълнението.
„Така - помисли си тя, - сега е моментът.“
- Бари, залогът е много висок. Смъртта на Морено и на другите на Бахамите е едно, но бомбата в кафенето, убийството на Лидия Фостър...
- Моля?
- Бомбата, убийството на свидетелката - озадачено повтори прокурорката.
- Чакайте. За какво говорите?
Тя замълча. После се вгледа внимателно в лицето му и каза:
- Човекът, който се опитва да спре разследването ни, специалистът, нали така се нарича? Той е убил свидетел на Бахамите и един тук, в Ню Йорк. Взривил е самоделно устройство, за да унищожи компютър с улики, едва не изби половин дузина хора, включително детектив от Нюйоркската полиция. Запознат ли сте с тези събития?
- Не...
Офицер взима коня. Шах...
- Да, о, да... - прошепна тя.
Той отмести поглед и прошепна:
- Мънички стъпки...
Тя не разбираше какво означава това.
Но знаеше, че човекът не се преструва. Шейлс, с бледата кожа, невъзможно възрастните и болезнено сини очи, не знаеше нищо за НИ 516. Нищичко. Шрив Мецгър го беше заблудил по всички параграфи.
Беше го изработил...
- Е, Бари, разполагаме с неопровержимо доказателство, че този човек е бил на Бахамите по време на акцията с твоя безпилотен самолет. Мислехме, че ти е партньор.
- Не, работя сам. НРОС понякога има хора на земята за разузнаване... - Гласът му заглъхна.
- Изпратени от Шрив Мецгър.
Не беше въпрос.
- Понякога.
- Значи този човек подменя сведенията. И се опитва да прекрати разследването.
- Имате ли име? - попита Шейлс.
- Не, засега го наричаме неизвестен извършител.
- Кажете ми коя е тази Лидия Фостър, за която споменахте - прошепна Шейлс.
- Преводачката на Морено в Ню Йорк. Неизвестният извършител я е убил. Той елиминира свидетели.
- А бомбата - това ли е изтичането на газ от онзи ден?
- Да, такава легенда изложихме пред пресата. Но беше бомба. Целта беше убийството на детектив и унищожаването на улики.
Пилотът отмести поглед.
- И двама души са мъртви?
- Намушкани са. Преди това са били изтезавани.
Той не каза нищо. Очите му се съсредоточиха във вдлъбнатина колкото монета на масата.
- Бари, обадил си се в „Саут Коув Ин“ два дни преди изпълнението на задачата с Морено. Обадил си се от оперативен телефон, регистриран на името на Дон Брънс.
Дори да се изненада, той с нищо не го показа.
- Знам, че ти си се обадил - тихо каза Лоръл. - Целта не е била да се увериш в резервацията на Морено. Хората на ЦРУ и на НРОС биха могли да потвърдят, че той ще бъде там. Искал си да бъдеш сигурен, че ще е сам. Че жена му и децата му няма да пътуват с него. Искал си да бъдеш сигурен. За да няма невинни жертви.