Устните на авиатора трепнаха за миг. Той отмести поглед.
- Което ми показва, че още от самото начало си имал съмнения във връзка със задачата - прошепна Лоръл. - Не си искал нещата да свършат по този начин. - Тя прикова погледа му и прошепна: - Помогни ни, Бари.
Дейвид я беше научил, че в шаха настъпва момент на тревожна яснота. Разбираш, че стратегията, която си следвал, е напълно погрешна, че играта на противника ти е съвсем различна - проникновена и блестяща, по-добра от твоята. Може и да не изгубиш на следващия или на по-следващия ход, обаче поражението ти е сигурно.
- Той ще го прочете в очите ти - обяснил ѝ беше Дейвид. - Нещо се променя. Съзнаваш, че си изгубил, и погледът ти те издава на противника.
Точно това забеляза тя у Бари Шейлс сега.
Той щеше да се огъне, стана ѝ ясно. Щеше да издаде Шрив Мецгър! Убиеца, който използва държавното разузнаване, за да убива всеки, когото иска да убие.
Шах и мат...
Дишането му се учести:
- Добре, кажете ми... Кажете ми как да го направим.
На вратата се потропа.
Лоръл се стресна.
Пред прозорчето стоеше мъж с тесен сив костюм, който делово погледна към нея, после към Шейлс и отново към нея.
Не, не, не...
Лоръл го познаваше. Беше един от най-неотстъпчивите и неумолими адвокати защитници в града. Тоест, един от най-добрите. Обаче се явяваше предимно във федералния съд в Ню Йорк по поръчка на фирми от Вашингтон. Присъствието му тук беше любопитно, защото го бяха предпочели пред адвокат, който познава сложните процедури на Върховния съд в Ню Йорк.
Пазачът отвори вратата.
- Здравейте, прокурор Лоръл - поздрави любезно адвокатът.
Репутацията му ѝ беше известна. А откъде я познаваше той?
Нещо не беше наред.
- Какво... - поде Шейлс.
- Аз съм Арти Ротстийн. Наеха ме да ви защитавам.
- Шрив Мецгър ли ви нае?
- Не казвай нищо повече, Бари. Обясниха ли ти, че имаш право на адвокат и не си длъжен да говориш?
- Ами да... Но аз искам да...
- Не, Бари, не искаш. В момента не искаш да правиш нищо.
- Вижте, току-що научих, че Шрив...
- Бари - тихо каза адвокатът, - съветвам те да мълчиш. Много е важно. - Изчака малко и добави: - Искаме да се уверим, че ти и семейството ти ще получите възможно най-добрата правна помощ.
- Семейството ми ли?
По дяволите! Значи такава му беше играта!
- Щатът не е повдигнал обвинения срещу семейството ти, Бари - категорично заяви Лоръл. - Те изобщо не ни интересуват.
Ротстийн се извърна към нея и кръглото му, осеяно с бръчки лице доби озадачено изражение:
- Още сме само на повърхността на случая, Нанс. - После изгледа Шейлс. - Никога не се знае в каква посока ще тръгне обвинението. Моята теория е, че ще се възползват от всяка възможност, Бари. А аз ще се постарая да се погрижа за теб и за всеки друг, замесен в това обвинение... - възмутено извиси глас, - ...в това неправомерно обвинение. Е, Бари?
Пилотът потръпна. Стрелна Нанс с поглед, после сведе очи и кимна.
- Разпитът приключи - оповести Ротстийн.
79.
Сутрешната слънчева светлина изпълваше къщата на Райм.
Прозорците гледаха на изток и преките лъчи, преминаващи през много листа, се втурваха във всекидневната на сияйни потоци.
Екипът се беше събрал тук - Купър, Селито, Пуласки, както и Сакс. И Нанс Лоръл, която току-що се беше върнала от ареста с разочароващата новина, че Шейлс тъкмо е щял да признае и да предаде Мецгър, когато адвокат на НРОС или някой, нает от столицата, пристигнал, уплашил го и той повече нищо не казал.
- Все още мога да се справя с делото. Този път нищо няма да ме спре - заяви тя.
Райм случайно гледаше телефона, когато той звънна, и се зарадва. Вдигна:
- Ефрейторе, как сте?
Поатие отговори:
- Добре, капитане. Добре съм. Радвам се, че получих съобщението ви тази сутрин. Липсва ни хаосът, който предизвиквате. Трябва да се върнете. Елате на почивка. Оценявам поканата ви. Със сигурност ще дойда в Ню Йорк, но и това трябва да се случи през ваканцията. Опасявам се, че нямам никакви доказателства за вас. Нямахме успех в моргата. Нямам какво да ви доставя лично.
Райм си припомни снимките от местопрестъплението. Раните бяха безброй, а загубата на кръв - голяма. Трябва да са останали някакви късчета. Той се приближи до белите дъски и разгледа снимките от аутопсията на жертвите, грубите разрези, върнатото обратно на мястото му теме на черепа, разреза с форма на буквата Y на гърдите.