Нещо не беше наред.
Той се обърна към стаята и се провикна:
- Докладът от аутопсията. Искам доклада от аутопсията на Де ла Руа веднага!
Не можеше да държи телефона и да работи на компютъра едновременно.
Мел Купър се подчини и след малко сканираният документ беше на монитора с плосък екран близо до Райм.
Жертвата имаше около трийсет и пет разкъсвания на различни места в гръдната и коремната област, по ръцете, лицето и бедрата, предимно повърхностни, вероятно причинени от стъклата на прозореца, през който беше стреляно по време на престъплението. Разкъсванията бяха различни по размер, но повечето бяха с широчина 3-4 мм и 2 до 3 см дължина. Шест от споменатите разкъсвания бяха на сънната артерия, югуларната вена и бедрената артерия и бяха предизвикали жестока загуба на кръв.
Райм усещаше лекото дишане от другата страна на линията. Последва въпросът:
- Капитане, всичко наред ли е?
- Трябва да затварям.
- Можем ли да направим още нещо?
Очите на Райм се бяха спрели върху Нанс Лоръл, която озадачено гледаше доклада от аутопсията, снимките и самия Райм. Той каза на Поатие:
- Не, благодаря, ефрейторе. Ще ви се обадя. - Затвори и се приближи до екрана, разучавайки го по-задълбочено. После насочи вниманието си към белите дъски.
- Какво има, Райм? - попита Сакс.
Той въздъхна. Обърна се и погледна към прокурорката.
- Съжалявам. Сгрешил съм.
- Какво искаш да кажеш, Линк? - попита Селито.
- Де ла Руа изобщо не е бил косвена жертва. Той е бил мишената.
- Но все пак, Линкълн, знаем, че Шейлс е възнамерявал да убие Морено. Стъклата, натрошени от изстреляния от Шейлс куршум, са причината за смъртта на Де ла Руа - каза Лоръл.
- Там е въпросът - отвърна меко Райм. - Не са.
80.
- Безпилотен самолет осем девет две до център Флорида. Мишената е идентифицирана и е на прицел. Инфрачервен и радар.
- Разбрано, осем девет две... Разрешена употреба на ПДП.
- Прието. Осем девет две.
Шест секунди по-късно Робърт Морено вече не съществуваше.
Бари Шейлс беше в килията, сам, с долепени длани и седеше наведен напред. Пейката беше твърда, вътре беше задушно и миришеше на вкиснало.
Той си припомняше задачата „Морено“ и мислеше по-конкретно за безплътните гласове от централата във Флорида. Това бяха хора, които никога не беше срещал.
Точно както никога не беше виждал безпилотния самолет, който беше управлявал по време на тази мисия, никога не беше плъзвал ръка по корпуса му, както по корпуса на своя Ф-16. Не беше виждал нито един от безпилотните самолети.
Отдалече.
Войник и оръжие.
Войник и мишена.
Отдалече.
Отдалече.
- В стаята изглежда има двама, не, трима души.
- Можете ли със сигурност да идентифицирате Морено?
- Той е... Има някакъв проблясък. Да, така е по-добре. Да. Мога да идентифицирам задачата. Виждам го.
Мислите на Шейлс бяха объркани. Като самолет, който се върти: ужасът, предизвикан от новината, че е убил трима невинни, а после е арестуван за убийството на един. След това разбра, че Шрив Мецгър е наел специалист да почисти след операцията, да убие свидетели, да сложи бомба.
Това го накара да осъзнае, че онова, което правеше за НРОС, поначало беше грешно. Бари Шейлс беше летял на мисии в Ирак. Беше хвърлял бомби и снаряди и със сигурност беше убивал хора в подкрепа на наземни операции. Когато си в разгара на битката, дори шансовете да са в твоя полза, както се случва в повечето военни операции на САЩ, все пак има вероятност някой да те убие - някоя ракета „Стингър“ или изстрел от АК-47. Дори един куршум от кюрдски автомат можеше да свърши тази работа.
Това е битка. Така се случва на война.
И е честно, защото знаеш кои са враговете. Лесно е да ги идентифицираш - това са хората, които искат да те убият.
Обаче е съвсем различно да седиш в Стаята на смъртта на хиляди километри, снабден с данни от разузнаването, които може да са верни, а може и да не са (или да са манипулирани). Как можеш да знаеш, че набелязаният враг наистина е враг? Как изобщо можеш да разбереш?
А после ще се върнеш вкъщи, на четирийсет минути път, и ще си заобиколен от хора, които може да са също толкова невинни, колкото тези, които преди малко си убил за една десета от секундата.
„О, скъпа, купи някакво лекарство. Сами има хрема. Аз забравих да взема.“