- Свързахте нефта с вероятна бомба.
- Знаехме за съоръжението от първоначалното разследване на плановете на Морено за десети май. Тъй като той шумно се обявяваше против „Американ Петролиум Дрилинг“, може би в крайна сметка компанията беше мишена на истинско нападение, а не само на протест. Мисля, че в неделя или в понеделник той се е срещнал с работници на съоръжението - може би за да получи актуална информация относно охраната. А, имаше и още едно нещо, което не се връзваше. Сакс го разгада.
- Когато Морено идва в Ню Йорк по-рано този месец, единствената среща, на която не кани преводачката си, е срещата с Хенри Крос във фондацията „Класни стаи за Америка“. Защо не? Повечето срещи са невинни - Морено няма да допусне тя да превежда, ако на срещата става въпрос за нещо нелегално. Ами срещата с Крос? Ако беше невинна, какво лошо има Лидия Фостьр да присъства, дори да не ѝ се налага да превежда? Това ми подсказа, че може би не е толкова невинна. Крос ми разказа за мистериозния син реактивен самолет, който Морено вижда. Е, не можахме да намерим нищо, свързано със сини реактивни самолети, които да съвпадат с това, което вижда Морено. Точно това би казал някой на полицай, за да отклони вниманието му - каза Сакс.
Райм заговори отново:
- „Класни стаи за Америка“ има представителства в Никарагуа, откъдето са доставени дизеловото гориво, торовете и нитрометанът. Няма как да е било съвпадение. Проучихме Крос и разбрахме, че всъщност е Круз и че с Морено имат история. Братът на Круз, който бил най-добър приятел на Морено, е убит в Панама по време на инвазията. Това го е настроило срещу Съединените щати. Проучихме записите на пътуванията на Круз и кредитните му карти и открихме, че вчера е заминал за Насау.
- Моят човек в полицията на Бахамите откри, че той и Морено са наели товарен кораб преди месец. Напуснал е пристанището тази сутрин. Полицията нахлу в склада, където е бил натоварен корабът, и откри следи от експлозивни вещества. Това ми беше достатъчно. Обадих се на Шрив, а той се обади на теб.
- Значи все пак Морено не е бил невинен - прошепна Шейлс и хвърли поглед към Мецгър.
- Никак даже. Свалили сте лош човек, пилоте - каза Сакс.
Летецът погледна шефа си. Изражението му беше трудно разгадаемо. И противоречиво. Един начин на тълкуване беше: „В крайна сметка беше прав, Шрив. Беше прав.“
- И това нямаше да е единственият му проект - добави Райм.
Разказа им за подслушания телефонен разговор, който Нанс Лоръл им беше прочела на първата среща в понеделник.
Планирал съм още много такива послания...
- Бари - каза Мецгър, - ще изпратя нашите посетители. После бих желал да поговорим в офиса ми.
Последва пауза, достойна за Нанс Лоръл. Най-накрая летецът кимна.
Мецгър ги изпрати до изхода през паркинга и сърдечно им благодари.
Отвън Райм мина през отрязаната част от тротоара, за да пресече улицата и да стигне до буса, който ги чакаше. Сакс мина през бордюра. Райм забеляза, че потрепна и леко изпъшка от болка, докато го правеше.
Тя скришом го погледна, сякаш за да види дали е забелязал смръщването ѝ, и после бързо погледна напред.
Заболя го. Сякаш току-що го беше излъгала.
А той отговори с лъжа - направи се, че не е забелязал.
Те пресякоха улицата към вана. После Райм спря инвалидната количка насред тротоара. Амелия се обърна.
- Какво има, Райм?
- Сакс, трябва да поговорим.
98.
Телефонът звънна точно навреме.
Какъвто и да беше, Вълшебника беше точен. Шрив Мецгър седеше зад бюрото си в някак пустата НРОС в този съботен следобед, гледаше мигащата светлинка на магическия си червен телефон и внимателно слушаше трелите на звъна, които му се струваха като птича песен. Чудеше се дали да не го остави да звъни.
И никога повече да не приеме обаждане от този мъж.
- Мецгър на телефона.
- Шрив! Как си? Разбирам, че си чул за интересните развития там горе. Лонг Айланд. Знаеше ли, че преди бях част от Медоубрук? Не играеш голф, нали?
- Не.
Изпусна обръщението „господине“.
- Говорихме си за повдигане на обвинения срещу Спенсър. - Гласът отново стана вълшебнически, нисък и дразнещ.
- Можем да започнем дело... ако искаме - отвърна Мецгър.
Той свали очилата си и избърса стъклата им. В тази страна за разлика от Великобритания не беше задължително изнасянето на поверителна информация да се смята за престъпление, освен ако не шпионираш за друга нация.