- Такъв си оптимист! - Райм вдигна лявата си ръка и се взря в пръстите си, после я свали. - Това е достатьчно.
- Това е единственият избор, който можеше да направиш, Линкьлн.
Той повдигна въпросително вежда.
- Иначе ще остана без работа. И няма да намеря човек, за когото да се работи толкова трудно.
- Радвам се - промърмори Райм. - Вдигнал съм летвата доста високо.
След това разговорът и неговата странна промяна изчезнаха като сняг върху горещ покрив на кола. Мъжете замлъкнаха.
Два часа по-късно вратите на операционната се отвориха и оттам излезе друг лекар. Отново всички очи се спряха върху облечения в зелена престилка мъж, но това беше хирургът на Сакс и той се отправи право към Райм и Том.
Другите хора тръгнаха към автоматите за кафе, зачетоха списания или изпращаха съобщения, а хирургът погледна двамата мъже и каза:
- Операцията мина добре. Тя е добре. Будна е и пита за вас.