- Моля?
- Възстановяване на надвзети такси за картата ви за такситата.
- А, да. За тях ли работите?
- Не, само разнасям чековете.
- Гадняри такива. Не знам какво възстановяват, но таксите им са огромни. Чакайте, откъде да знам, че няма да ми одерете кожата? Ако подпиша, няма ли да се откажа от правата си? Може би трябва да извикам адвокат?
Суон вдигна плика.
- Може да прочетете това. Всички взимат чековете, но пише, че ако не го искате, можете да говорите с арбитър. Не ме интересува. Аз само нося чековете. Щом не го искате, не го взимате и толкова.
Николов отвори мрежестата врата.
- Дайте ми го.
Суон смяташе, че не притежава чувство за хумор, но нямаше как да не се впечатли от неуместния израз на човека.
Когато вратата се отвори, Суон пристъпи бързо напред и заби дясната си ръка с тръбата в слънчевия сплит на мъжа, прицелен не в грозния кафяв плат на пижамата, а в едно местенце на около пет сантиметра по-навътре - в корема му. Там трябва да се целиш винаги, никога в повърхността, за да може ударът да бъде максимално силен.
Николов ахна, понечи да повърне и се строполи на земята.
Суон мигновено го заобиколи, сграбчи го за яката и го вкара вътре, преди онзи да започне да повръща. Той го ритна веднъж, отново в корема, много силно, после надникна през дантеленото перде на прозореца.
Тиха, приятна улица. Никой не разхождаше куче, нито един минувач. Нито една кола.
Сложи си гумени ръкавици, заключи и прибра тръбата.
- Ехооо? Ехооо? - провикна се Суон.
Нищо. Бях сами.
Той отново сграбчи шофьора за яката, после го замъкна в хола, далеч от прозорците. Отново погледна към останалия без дъх мъж, сгърчен от болка.
Крехкото телешко филе - основният мускул псоас, който свързва бедрото с торса, - наистина е съвсем крехък, трябва ти само вилица да го разкъсаш, когато месото е приготвено както трябва. Обаче издълженото трапецовидно парче месо, от което се прави филе миньон, има много по-неприятно изходно състояние и приготвянето му отнема повече време. И голяма част от всичко това е работа с ножа. Трябва да отстраните грубата част от мускула, разбира се, но най-трудна е ципата, тънката съединителна тъкан, която обгръща по-голяма част от месото.
Номерът е да отстраниш напълно ципата, но да оставиш непокътнато колкото може повече месо. За да го постигнеш, трябва да движиш ножа като трион, като в същото време поддържаш точен ъгъл. Нужна е доста практика.
Джейкъб Суон си мислеше за въпросната техника в момента, докато вадеше ножа си от намазания с парафин дървен калъф и коленичеше.
16.
На път към къщата на шофьора на лимузината на Робърт Морено Амелия Сакс се наслади на усещането да бъде извън контрола на Надзирателката.
„Добре де - помисли си, - не е честно.“
Нанс Лоръл явно беше добър прокурор. Съдеше по думите на Делрей, а и от начина, по който жената подготвяше делото.
Което не означаваше, че Сакс беше длъжна да я харесва.
Разбери коя църква посещава Морено, Амелия, колко дарява за благотворителност и на колко възрастни дами помага да пресекат улицата.
Ако обичаш...
Съмнявам се.
Сакс поне се движеше, и то доста бързо. Караше своя кафяв форд „Торино Кобра“ от 1970 година, наследник на „Феърлейн“. Автомобилът можеше да се похвали с превъзходните 405 конски сили и въртящ момент от 446. Разбира се, Сакс имаше и четиристепенна скоростна кутия. Трансмисията „Шифтър“ беше твърда и темпераментна, но за Сакс беше единственият начин за смяна на скоростите - според нея това беше по-чувствена част на колата от двигателя. Единствената несъвместима особеност на колата - освен архаичния ѝ външен вид по съвременните нюйоркски улици - беше клаксонът от шевролет „Камаро“ СС, спомен от първата ѝ мощна кола, станала жертва на сблъсък при преследване на престъпник преди няколко години.
Сега тя управляваше кобрата по моста на Петдесет и девета улица - Куинсбъро. Знаеше от баща си, че Пол Саймън е написал песен за моста. Реши да провери в айтюнс, когато научи този факт. Възнамеряваше да я потърси след смъртта му. Канеше се всяка година оттогава.
Така и не го направи.
Поппесен за мост. Интересно. Сакс си напомни да я потърси.
Трафикът на изток беше добър. Скоростта се увеличи мъничко, тя натисна съединителя и даде на трета.
Болка. Потръпна.
По дяволите! Отново коляното ѝ. Ако не е коляното, ще е хълбокът. По дяволите!
Артритът я мъчеше през целия ѝ живот на зряла възраст. Не беше ревматоиден - онова коварно заболяване на имунната система, което уврежда всичките ти стави. Нейният беше по- разпространеният остеоартрит, който беше или генетичен, или се дължеше на онази мотоциклетна надпревара, когато Сакс беше на двайсет и две години, по-точно на зрелищно приземяване, след като нейният „Бенели“ реши да се изстреля от пистата само на четиристотин метра преди финала. Но каквато и да беше причината, състоянието ѝ сега беше мъчително. Беше установила, че аспиринът и ибупрофенът ѝ помагат донякъде. Беше научила, че хондроитинът и глюкозаминът не ѝ помагат - поне на нея. Съжалявам, любители на хрущяла от акула. Правеше си инжекции с хиалуронова киселина, но те я изваждаха от строя за няколко дни заради възпаление и болка. И, разбира се, инжектирането на изкуствена синовиална течност беше само временно решение. Тя се научи да гълта хапчета без вода и да не докосва нищо, на което пишеше „Само три зареждания“.