- Не, благодаря ви.
- Съпругата ми Файе.
Ръкуваха се.
- От компанията ви „Елитни лимузини“ ми казаха, че Роберто Морено обикновено е използвал друг шофьор, Влад Николов - обърна се Сакс към Фарада.
- Да, Влад Николов.
Тя помоли да ѝ продиктува името буква по буква и той го направи. Сакс си го записа.
- Обаче той беше болен на първи май, затова повикаха мен да го возя. Бихте ли ми казали за какво става дума, моля?
- Господин Морено е бил убит.
- Не! - Фарада видимо се разстрои. - Но моля ви, какво се е случило?
- Точно това се опитваме да установим.
- Толкова тъжна новина. Той беше истински джентълмен. Обир ли е било?
Без да му дава повече подробности, тя попита:
- Бих искала да ми кажете къде откарахте господин Морено.
- Мъртъв - обърна се той към жена си. - Чу ли, мъртъв е? Ужас!
- Господин Фарада? - търпеливо повтори Сакс: - Къде го откарахте?
- Къде ходихме, къде ходихме... - Изглеждаше притеснен. Твърде притеснен. Подчертано притеснен.
Сакс не се изненада от отговора му:
- За жалост не мога да си спомня.
А, ясно!
- Хрумна ми нещо - мога да ви наема отново и да проследим маршрута. Ще започнем оттам, откъдето сте го взели. Това може да освежи паметта ви.
Той отмести поглед.
- О, да, би могло. Но може да имам поръчка от службата. Аз...
- Ще ви платя двойно - каза Сакс и се замисли доколко е етично да плащаш на евентуален свидетел в разследване за убийство. Само че този случай беше морално спорен още от самото начало.
- Може и да се получи - отговори Фарада. - Много ми е мъчно, че е мъртъв. Нека да се обадя на едно-две места.
Той се запъти към кабинета, вадейки мобилния си телефон от калъфчето. Съпругата на Фарада отново я попита:
- Наистина ли не искате нищо?
- Не, благодаря ви. Наистина.
- Много сте красива - отбеляза жената с възхита и завист.
Файе също беше привлекателна, но нисичка и пълна. Сакс си помисли, че човек винаги завижда за онова, което не е. Например първото, което тя забеляза у другата жена, беше, че когато се запъти да стисне ръката на детектива, походката ѝ беше съвсем стабилна.
Фарада се върна, облечен с черно сако над същите панталони и риза.
- Свободен съм. Ще ви откарам. Надявам се да си спомня всички места, на които отиде той.
Тя го погледна съсредоточено и той бързо додаде:
- Надявам се, като потеглим, паметта ми да се върне. Такава е тя, нали - почти като живо същество.
Целуна жена си, каза ѝ, че ще се върне за вечеря, и погледна към Сакс за потвърждение.
- Няколко часа, струва ми се - каза тя.
Двамата излязоха и се качиха на черния линкълн.
- Няма ли да седнете отзад? - попита той, объркан, че пътничката му се настани на предната седалка.
- Не.
Амелия Сакс не си падаше по лимузините. Беше се возила само веднъж - на погребението на баща си. Не по тази причина мразеше дългите черни седани, просто не обичаше да я возят други хора, а ако седеше на задната седалка, усещането се задълбочаваше.
Потеглиха. Мъжът шофираше умело, уверено, но учтиво, без да използва клаксона, макар да се натъкнаха на няколко идиоти, които Сакс би отсвирила към тротоара. Първата им спирка беше „Хелмзли“ на Сентрал Парк Саут.
- Така, взех го от тук към десет и половина.
Тя слезе от колата, влезе в хотела и се запъти към рецепцията. Обаче мисията ѝ се провали. Служителите бяха учтиви, но не дадоха важна за разследването информация. Морено си поръчал няколко неща в стаята - едно от които храна, - но нямаше никакви входящи или изходящи обаждания. Никой не помнеше дали е имал посетители.
Сакс се върна в лимузината.
- Сега накъде? - попита.
- Някаква банка. Не помня името, но помня къде се намира.
- Да тръгваме.
Фарада я откара до клон на „Американ Индипендънт Банк енд Тръст“ на Петдесет и пета улица. Тя влезе вътре. Наближаваше краят на работното време и част от служителите си бяха тръгнали. Служителката на рецепцията повика някакъв управител. Без заповед Сакс не успя да измъкне много информация. Но управителката, една от типичните вицепрезидентки, ѝ каза, че по време на посещението си на първи май Робърт Морено е закрил сметките си и е прехвърлил авоарите си в банка на Карибите. Не искаше да ѝ каже в коя.
- Можете ли да ми кажете каква сума?
- Средно голяма шестцифрена сума. - Само толкова.
- Остави ли тук някакви пари?
- Не. И спомена, че прави същото с всичките си сметки в други банки.