Сакс се върна при Таш Фарада и се отпусна на предната седалка.
- А след това?
- Красива жена - отговори шофьорът.
За момент Сакс си помисли, че той говори за нея. След това се присмя на себе си, когато той обясни, че е откарал Морено в Пет Сайд, откъдето са взели една жена, съпровождала го през целия ден.
Морено му беше дал адрес - кръстовището на Лексингтън Авеню и Петдесет и втора улица - и беше наредил на шофьора да спре пред сградата
Отидоха на мястото и Сакс огледа постройката. Висока стъклена офисна сграда.
- Каква беше тя?
- С тъмна коса - отговори той. - Струва ми се, че беше към един и седемдесет, на трийсет и няколко, привлекателна, както ви казах. Пищна. И полата ѝ беше къса.
- Всъщност ме интересува по-скоро как се казва и какво работи.
- Чух само първото ѝ име. Лидия. А що се отнася до работата ѝ... - лукаво се подсмихна Фарада.
- Е?
- Ще го кажа така: сигурен съм, че двамата не се познаваха, преди да я вземем.
- Това не ми говори много - каза Сакс.
- Разбирате ли, детектив, работата ни е такава, че научаваме разни неща. Опознаваме човешката природа. Неща, които клиентите ни не биха желали да научаваме, неща, които самите ние не искаме да научаваме. Караме и не задаваме други въпроси освен: „Накъде, господине?“, обаче виждаме.
Езотериката на тайния орден на шофьорите на лимузини я отегчаваше и тя нетърпеливо изви вежди.
Той каза тихо, сякаш още някой ги слушаше:
- Беше ми ясно, че тя е... Нали се сещате?
- Компаньонка?
- Пищна, ако ме разбирате.
- Едното не означава непременно другото.
- Но пък имаше пари.
- Пари ли?
- Голяма част от работата ни е да се научим да не виждаме разни неща.
Божичко! Тя въздъхна:
- Какви пари?
- Видях, че Морено ѝ даде плик. От поведението и на двамата разбрах, че вътре има пари. Освен това той каза: „Както се договорихме.“
- А тя какво каза?
- Благодаря.
Запита се какво ли би казала целомъдрената Нанс Лоръл, като разбере, че благородната жертва е взел проститутка посред бял ден.
- Забелязахте ли някаква връзка между тази жена и сградата? Конкретна служба, в която тя работи?
- Беше във фоайето, когато спряхме отпред.
Сакс се съмняваше, че службата за компаньонки има тук офис за фасада. Вероятно въпросната Лидия работеше временно или пък имаше и друга работа. Звънна на Лон Селито, обясни му за жената и я описа.
- И пищна - вметна Таш Фарада.
Сакс не му обърна внимание и даде адреса на детектива.
- Събрал съм проучвателен екип от отдела на Майърс - осведоми я Селито. - Ще ги изпратя да се заемат със сградата. Да видим дали някой е чувал за тази Лидия.
След разговора тя попита Фарада:
- Къде отидоха след това?
- В центъра. На Уолстрийт.
- Да тръгваме.
Той се включи в движението. Ускори и големият линкълн се запровира през натоварения трафик. След като беше принудена да бъде затворник на пътническото място, поне ѝ оставаше утехата, че шофьорът не е муден. Предпочиташе рисковото пред прекалено внимателното каране. Според нея колкото по-бързо, толкова по-добре.
Ако се движиш...
Докато пътуваха към центъра на града, тя попита:
- Чухте ли за какво си говорят Морено и Лидия?
- Да, да. Но не беше каквото очаквах... за работата ѝ, така да се каже.
Пищна...
- Той говори много за политика. Изнесе ѝ нещо като лекция. Лидия се държа учтиво и задава въпроси, но както питаш разни неща на сватба или на погребение, ако си непознат. Въпроси, чиито отговори не те интересуват. Просто бъбриш от учтивост.
- Разкажете ми какво ѝ каза - настоя Сакс.
- Ами, помня, че беше ядосан на Америка. Което ме притесни, всъщност ми се стори дори оскърбително. Може би си мислеше, че може да говори такива неща пред мен заради акцента ми и защото съм от Близкия изток. Като че ли имаме нещо общо. Но аз плаках, когато рухна Търговският център. През онзи ден изгубих свои клиенти, които ми бяха и приятели. Обичам тази страна като брат, макар че понякога човек се ядосва на брат си. Вие имате ли брат?
Той изпревари един автобус и едно такси.
- Не, единствено дете съм. - Стараеше се да запази търпение.
- Е, понякога човек се ядосва на брат си, но после се одобрявате и всичко е наред. Такава е истинската обич. Защото сте кръвно свързани завинаги. Обаче Морено отказваше да прости на страната заради онова, което му е причинила.
- Какво му е причинила?