- Не знаете ли тази история?
- Не - отговори Сакс и се извърна към него. - Разкажете ми, моля ви.
18.
Във всяко начинание стават грешки.
Не бива да допускаш да те засегнат емоционално.
Ако разбиваш сметана, без да охладиш купата и бъркалката, накрая ще получиш масло.
Заедно с техническия отдел намирате името на редовния шофьор на клиента на компанията за наемане на лимузини, а се оказва, че в деня, за който искаш да го разпиташ, той бил болен. Дори след като внимателно отрязваш няколко къса плът, пак не ти казва името на заместника си. Което означава, че не го знае.
Ципата...
Джейкъб Суон си помисли, че би трябвало да го знае, би трябвало да бъде подготвен, и това го накара да се смири. Не бива да правиш предположения. Първото правило на всяко добро ястие е подготовката. Подготви всичко необходимо предварително, нарежи всичко, отмери всичко, приготви бульоните.
Всичко.
И чак тогава започваш да смесваш, да готвиш и да довършваш.
Той почисти бързо в къщата на Влад Николов, отбелязвайки мислено, че изминалият един час не е бил пълна загуба на време - никога не е, когато усъвършенстваш уменията си. Освен това Николов можеше и да знае нещо, което да се окаже полезно за полицията (макар да се оказа, че не знае). Тъй като трябваше да се погрижи за хора като онази прокурорка Нанс Лоръл и информатора, той искаше трупът на Влад Николов да остане тайна колкото може по-дълго. Уви кървящото тяло в десетина хавлиени кърпи и после в чували за смет, които завърза здраво. Замъкна трупа в мазето, ту-туп-туп надолу по стълбите, и го остави в едно складово помещение. Щеше да се размирише чак след няколко седмици.
След това се обади от мобилния на жертвата на „Елитни лимузини“ и на колеблив английски със славянски акцент съобщи, че е братовчед на Влад Николов. Шофьорът получил новина за смъртта на свой близък в родината си (не спомена Москва, Киев или Тбилиси, защото не знаеше). Влад си взел няколко седмици отпуск. Служителката от фирмата възрази - само заради нарушения график, не защото историята ѝ се стори неправдоподобна, - но той затвори.
Суон огледа местопрестъплението и установи, че не е оставил почти никакви улики. Беше събрал кръвта с чували за смет и хавлиени кърпи. Сега избърса останалото с белина и прибра телефона и кърпите в друг чувал за смет, който взе със себе си, за да го изхвърли в контейнер.
Тъкмо се канеше да си тръгва, когато получи кодиран имейл. Е, изглежда, НРОС бяха докопали интересна информация. Информаторът все още беше неизвестен, но Мецгьр беше възложил на хора да проучват въпроса. От техническия отдел обаче бяха открили имената на други хора, които работеха по случая, освен прокурорката Нанс Лоръл. Главните следователи бяха двама - детектив Амелия Сакс от Нюйоркската полиция и някакъв консултант с интересно име, Линкълн Райм.
Време беше да порови и да се поразтърси, помисли си Суон, докато вадеше телефона си. В крайна сметка силата на най-хубавата готварска книга на света, „Радостта от готвенето“, се дължеше на търпеливото събиране и подреждане на факти, с две думи, от знанието, а не от показни рецепти.
19.
- Знаете ли за Панама? - попита Таш Фарада Сакс, седнала на предната седалка на лимузината. Беше оживен и явно му беше приятно да кара бързо из трафика, докато пътуваха към Уолстрийт.
- Знам за канала. За някакво нахлуване или нещо подобно. Преди време - отговори тя.
Шофьорът се засмя и ускори, за да избегне една бавна колона от превозни средства по „Франклин Делано Рузвелт“.
- Нахлуване или нещо подобно! Да, да. Аз чета много исторически книги. Приятно ми е. През осемдесетте години в Панама се извършва смяна на режима. Революция. Точно като в нашата страна.
- Да, в Иран. През седемдесет и девета, нали?
Той я изгледа намръщено.
- Имам предвид в Персия - поправи се тя.
- Не, аз говоря за хиляда седемстотин седемдесет и шеста. Аз съм американец.
А! Нашата страна.
- Извинете.
Челото му се смръщи, но опрощаващо.
- И така, Панама. Нориега бил приятел на Америка. Борел се с комунистическото зло. Помагал на ЦРУ и на Агенцията за борба с наркотиците, водели война с тази напаст наркотиците... Разбира се, Нориега помагал и на босовете на картела да се борят с другата напаст - ЦРУ и АБН. Поувлякъл се в играта и през хиляда деветстотин осемдесет и девета на Съединените щати им омръзнало. И сме нахлули. Проблемът е, че войната с Панама била мръсна малка война. Чели ли сте Джордж Оруел?
- Не - отговори Сакс. Може и да го беше чела отдавна, но никога не блъфираше и не се хвалеше с познания, които няма.