- Във „Фермата на животните“ той пише: „Всички животни са равни, но някои са по-равни от други“. Е, всички войни са лоши, но някои войни са по-лоши от други. Държавният глава на Панама бил корумпиран, подчинените му също били корумпирани. Те били опасни хора и потискали народа. Нахлуването обаче също било съпроводено с много насилие. Роберто Морено живеел там, в столицата, заедно с родителите си.
Сакс си спомни разговора си с Фред Делрей, който им каза, че Робърт Морено е известен и под името Роберто. Запита се дали е променил името си официално, или е използвал испанската разновидност като псевдоним.
- По онова време той бил тийнейджър. Онзи ден в колата каза на Лидия, на пищната си приятелка, че не живял особено щастливо у дома - баща му често пътувал, а майка му трудно преодолявала тъгата. Не му била опора.
Сакс си спомни работата на бащата в нефтената компания, дългото работно време и самоубийството на жената в крайна сметка.
- Изглежда, момчето се сприятелило с някакво семейство, което живеело в град Панама. Роберто и двамата братя много се сближили. Енрико и Хосе, май така се казваха. Били почти връстници, така го чух да казва... - Фарада замълча.
Сакс усети накъде върви историята.
- Двамата братя са загинали по време на инвазията, така ли?
- Единият бил най-добрият приятел на Роберто. Не знае кой точно е стрелял, но обвинява американците. Каза, че правителството променило правилата. Не се интересували от хората или от свободата, както твърдели. Нямали нищо против да подкрепят Нориега и да толерират наркотиците, докато положението му не станало нестабилно и те се притеснили, че каналът ще затвори и танкерите с петрол няма да могат да преминават. Тогава нахлули. - Шофьорът вече зашепна: - Господин Морено намерил трупа на приятеля си. Сънувал кошмари за това, така каза на онази жена Лидия.
Доказателствата сочеха, че Морено не е съвсем светец, противно на онова, което би желала Нанс Лоръл, но Сакс се трогна от историята. Питаше се дали Лоръл би се трогнала. Надали.
- Докато разказваше на Лидия тази история - додаде шофьорът, - гласът му секна. Но после изведнъж се засмя и каза, че се сбогува с Америка и че това го радва. Това щяло да бъде последното му пътуване тук. Знаел, че повече няма да може да се върне.
- Няма да може да се върне ли?
- Точно така, нямало да може. „И слава богу!“, така каза - добави мрачно Таш Фарада. - Пък аз си помислих, че и ние се отърваваме. Обичам тази страна. - Пауза, после добави: - Разбирате ли, не се радвам, че е мъртъв. Но той наговори много лоши неща за родината ми, която според мен е най-хубавата страна на света и винаги е била.
Когато наближиха Уолстрийт, Сакс кимна към мястото на нападенията от единайсети септември.
- Поиска ли да види кота нула?
- Не - отговори шофьорът, - предполагах, че ще поиска, че ще злорадства след всичко, което наговори. И тогава щях да го помоля да слезе от колата. Но той не го стори. Умълча се.
- Къде го закарахте след това?
- Просто ги оставих ето тук - спря той на Фултън Стрийт, близо до Бродуей. - Което ми се стори странно. Просто на ъгъла на улицата. Слязоха и казаха, че ще се забавят няколко часа. Ако не съм можел да ги изчакам тук, щели да ми звъннат. Дадох му визитката си.
- Какво ви се стори странно в това?
- В тази част на града ние, шофьорите на лимузини, можем да отидем почти навсякъде, ако няма ремонт някъде. А той изглежда не искаше да видя къде отива. Допускам, че в някой хотел, „Милениум“ или някой друг. Тръгнаха ето в тази посока.
На среща с пищната си приятелка? Но тогава защо просто не са останали в хотел в нетърговската част на града?
- Обади ли ви се? - Сакс се надяваше да получи телефонния номер на Морено, ако още е в паметта на телефона на шофьора.
- Не - отвърна мъжът, - аз ги изчаках тук и те се върнаха.
Тя слезе от линкълна и после тръгна в посоката, указана от шофьора. Провери в трите хотела, които се намираха на пешеходно разстояние, но никъде не намери данни за гост на име Морено на първи май. Ако се бяха регистрирали, явно е било под името на Лидия, но тази следа нямаше да доведе до никъде без повече информация за нея. Сакс показа и снимка на Морено, но никой не го разпозна.
Дали активистът не беше платил да прави секс с друга, запита се тя. Или двамата се бяха срещнали с някого в хотел или в офис тук? За да го подкупят или да го изнудват? Сакс отново излезе на оживената улица пред последния хотел и огледа стотиците сгради наоколо - офиси, магазини, апартаменти. Екип от Нюйоркската полиция можеше цял месец да разпитва за Робърт Морено и за спътницата му и пак да не узнае нищо.